Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукови хроники: Големите майстори на малката вокална форма – Маргарита Лилова

Маргарита Лилова
Снимка: личен архив
Западната преса често я определя като българо-австрийска певица – защото голяма част от кариерата ѝ е свързана с Виена. Щастливата ѝ звезда изгрява в 1961 г., когато печели награда на Първия международен конкурс за млади оперни певци в София. Тогава забелязват прекрасния ѝ тембрист мецосопран, подчертаната музикалност и артистичност. Канят я във Виена – за първи път излиза на сцената на Виенската щатсопер в 1963 година – като Амнерис. Пее със звезди като Карло Бергонци, Пласидо Доминго, Рената Тебалди, Джузепе ди Стефано...  Стремителна е международната ѝ кариера – в Метрополитън, Ла Скала, Лисео, Ковънт гардън, в Аржентина, в големите европейски столици... Богат репертоар, който включва основните мецосопранови опери на Верди, Понкиели, Сен-Санс, но и комични опери на Росини, Доницети, Моцарт – пръв я открива за Моцарт диригентът Йозеф Крипс.
В интервю споделя, че се насочва паралелно и към камерното пеене, за да уравновеси силно драматичния си мецосопранов репертоар. Но това е и вътрешната необходимост на големия музикант да разшири кръгозора си в по-изтънчена интелектуална сфера. Изнася рецитали с творби от Моцарт, Брамс, Малер, Де Файя, Мусоргски, Дворжак, с българска музика...
В предаването ще звучат песни от Моцарт, Брамс, Де Файя, Дворжак – Маргарита Лилова с пианистите Ерик Верба, Хелмут Дойч, Юри Буков.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10