Аз съм малък куфар от Франкфурт на Майн
и търся господаря си – къде е той, кой знай?
С жълта звезда на ревера, той беше стар и сляп
и стискаше ме здраво, като че дете му бях.
Илзе Вебер пише тези стихове в концентрационния лагер Терезиен. А Грегорий фон Лейтис и Михаел Лар попадат на тях почти случайно – в Ню Йорк, където оцелели след войната и наследници на загинали в лагерите на смъртта намират свой нов дом. Театралът Фон Лейтис и философът Лар започват да събират произведенията през 80-те години, но идеята за литературните вечери се ражда след атентата срещу редакцията на "Шарли Ебдо", разказва Михаел Лар.
В очите на Грегорий фон Лейтис изкуството е онова универсално средство, което може и трябва да предаде на младите хора способността да различават доброто от злото, да градят ценностната си система. Не само портфейлът е важен, трябва ни и храна за душата, казва Фон Лейтис, роден по време на войната, представител на поколението на студентските протести през 68-а и участвал активно в осмислянето на нацисткото минало на Германия.
Тази вечер трупата на балет "Арабеск" ще представи на сцената на Музикалния театър първата си за сезона премиера - три танцови миниатюри, обединени от заглавието "Вива ла класика". Заглавието подсказва посоката, в която се насочва "Арабеск". Три заглавия от големия класически репертоар - "Лебедово езеро" от Чайковски, "Дон Кихот" от Рихард Щраус и..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на..
Как да разбера този свят? 10 000 снежинки* се топят върху перваза – Из книгата с хайку и хайбун "Бели Петна" "Terra Култура" преминава в новата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg