Жените в българската история: Възраждането и след него

публикувано на 08.03.17 в 17:15

Част от корицата на книгата „Робини, кукли и человеци” на Надежда Александрова

Чуйте предаването

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Българската история не е много справедлива към жените – в съзнанието ѝ те присъстват повече с прочутия стих на Христо Ботев: „Пейте, робини...”, отколкото с възторженото Вазово: „дружините наши, опръскани с кърви”. Тази нагласа има дълбинни психически основания, крие се в „колективното безсъзнателно”, по израза на Карл Густав Юнг, но сега ние няма да ѝ обръщаме конкретно внимание, понеже ще сторим друго: точно на 8 март в предаването „Премълчаната история” ще се опитаме да надникнем зад парадните ѝ страници, за да видим как жените, българските жени, се вписват в нашата история. Без съмнение, трайно и паметно, не случайно Зорница София спретна филм за Румена войвода. Оставяме настрани художествените му качества, отбелязваме просто факта, че сякаш идва време, в което българската история в нейните женски персонални измерения се превръща в обект на внимание и научен интерес. В тази връзка не мога да не спомена излезлите напоследък книги: „50-те най-влиятелни жени в българската история” и „Първите дами на царска България” на Цветана Кьосева; „Жени, пол и модернизация в България 1878-1944” и „Женско движение и феминизми в България (средата на XIX - средата на XX век)“ на проф. Красимира Даскалова; „Робини, кукли и человеци. Представи за жените във възрожденската публицистика и в прозата на Любен Каравелов” на Надежда Александрова... Жената се превръща в център на историческото изследване, но сякаш все още не се е превърнала в субект на историческото действие, макар че – ако вярваме на думите на германския журналист Артур фон Хун, отразявал Руско-турската война през 1877-1878 г. и Сръбско-българската през 1885 г., когато войските на крал Милан нападат Княжеството, единственият мъж в цяла София се оказал... г-жа Каравелова (фон Хун я нарича Катинка, не Екатерина). Така че нито бива да пренебрегваме, нито сме в правото си да неглижираме ролята на жените в българската история, ето защо 8 март се оказва сполучлива дата да поправим това недоглеждане и да посветим предаването „Премълчаната история” тям, на по-добрите и свестни представител(к)и на човечеството. За тази цел в Студио 38 на Националното радио сме поканили д-р Надежда Александрова, главен асистент в Софийския университет, за чиято книга стана дума по-горе, д-р Мария Калинова, главен асистент в СУ, и проф. Николай Аретов от Института по литература към БАН.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.