Как мислим историята? Този въпрос все повече се превръща в ключов за това как живеем настоящето си и какво ще бъде бъдещето ни. Ето защо появата на книги и автори, които се опитват да мислят историческото не през клишетата, баналностите и митологемите, не през патриотарското удряне в гърдите и затвърждаването на исторически легенди, а през суровия факт и неукрасената истина, са истинско събитие за българското интелектуално пространство. Точно такава книга е „Българската дилема. Записки по нашето двумислие” на Тони Николов, събрала публикувани негови текстове в сайта „Портал „Култура”. В нея се изправяме очи в очи с неподправена история, с изваждането на бял свят на факти и събития, които може и да не ни харесват, но пък могат да ни накарат да се замислим. Да се замислим, не да не мислим, защото по отношение на историята сякаш предпочитаме второто. Няма друго обяснение за нагласата да се възприемаме като роби например, въпреки че второто изречение от романа „Под игото” на Иван Вазов започва със знаменателния израз: „Господарската трапеза...” Та тъкмо тези стереотипи на масовото българско историческо съзнание се опитва да преборва книгата на Тони Николов и затова е важно да се поговори съобразно нея за това: „Как мислим историята (си)? Какво предпочитаме да огласяваме публично и на висок глас, с цяло гърло, и какво да премълчаваме или изобщо да не искаме да знаем? И как да се научим спрямо историята си да подхождаме трезво, с безпристрастност, а не с горещи емоции и гневни изблици?” Защото, мисля си, най-премълчаното в българската история не са събитията или хората, осъществили я, най-премълчаното в българската история е начинът, по който я мислим или пък не я мислим. Да се научим именно да я мислим – на това беше посветено изданието на предаването „Премълчаната история”. В него взеха участие авторът на книгата „Българската дилема. Записки по нашето двумислие” Тони Николов, проф. Калин Янакиев и проф. Веселин Методиев.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
