Как мислим историята? Този въпрос все повече се превръща в ключов за това как живеем настоящето си и какво ще бъде бъдещето ни. Ето защо появата на книги и автори, които се опитват да мислят историческото не през клишетата, баналностите и митологемите, не през патриотарското удряне в гърдите и затвърждаването на исторически легенди, а през суровия факт и неукрасената истина, са истинско събитие за българското интелектуално пространство. Точно такава книга е „Българската дилема. Записки по нашето двумислие” на Тони Николов, събрала публикувани негови текстове в сайта „Портал „Култура”. В нея се изправяме очи в очи с неподправена история, с изваждането на бял свят на факти и събития, които може и да не ни харесват, но пък могат да ни накарат да се замислим. Да се замислим, не да не мислим, защото по отношение на историята сякаш предпочитаме второто. Няма друго обяснение за нагласата да се възприемаме като роби например, въпреки че второто изречение от романа „Под игото” на Иван Вазов започва със знаменателния израз: „Господарската трапеза...” Та тъкмо тези стереотипи на масовото българско историческо съзнание се опитва да преборва книгата на Тони Николов и затова е важно да се поговори съобразно нея за това: „Как мислим историята (си)? Какво предпочитаме да огласяваме публично и на висок глас, с цяло гърло, и какво да премълчаваме или изобщо да не искаме да знаем? И как да се научим спрямо историята си да подхождаме трезво, с безпристрастност, а не с горещи емоции и гневни изблици?” Защото, мисля си, най-премълчаното в българската история не са събитията или хората, осъществили я, най-премълчаното в българската история е начинът, по който я мислим или пък не я мислим. Да се научим именно да я мислим – на това беше посветено изданието на предаването „Премълчаната история”. В него взеха участие авторът на книгата „Българската дилема. Записки по нашето двумислие” Тони Николов, проф. Калин Янакиев и проф. Веселин Методиев.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа...
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg