Огледало за обратно виждане

Почнахме да се плашим, посрещайки утрото. Заради лошите новини. Неделната сутрин имаше дъх на горчиво разочарование, защото „Няма да може Европа да се пребори с атентатите” и защото: „и ние сме част от трафика на хора, чиято съдба зависи от низките ни страсти”.
Въпреки голямата ми болка за случилото се онази вечер в Лондон, мислите ми са насочени към нашата драма. Представете си само колко наслагвания има:
- Каналите за  превозване на мигранти работят с пълна сила и в тези канали, убедена съм, са навързани като свински черва най-различни структури в държавицата ни.
- Фирмата, от която е нает злополучния автобус със загиналите десет души е регистрирана най-вероятно по всички закони, но някой й е отворил вратичка да прави това, което не трябва да прави.
- Докъде е достигнало нивото на морал, че е възможно в името на печалбата да се наеме 16-годишно момче, без свидетелство за управление на превозно средство и криминално проявен да превозва хора? Това момче би трябвало да извършва обществено полезен труд или да бъде на отчет в някое полицейско управление. Или някой го е убедил, че хората, които превозва не са хора, а управлението на кола без шофьорска книжка не е престъпление... Примери колкото щеш.