Ще затворим ли веднъж завинаги книгата на миналото? Как да съвместим микроисторията на индивидите с макроисторията на обществените процеси? Какви са точно формите на нормалност, изживявани и имитирани в един социум извън нормалността, какъвто е комунизмът? Как стават малките промени, инцидентите, водещи до големите промени? До каква степен малките разкази биха могли да имат обяснителна роля относно комунистическия режим от последните две десетилетия на неговото съществуване? Кога настъпва кризата в природата на тоталитарната система? Как съвместява социалистическият човек, лишен от всякакви илюзии относно социализма, необходимостта да живее тъкмо в пространството на социалистическата илюзия? Как успяваха хората тогава да критикуват реалността на реалния социализъм с аргументите на социалистическата утопия? Откъде идва понякога положително-носталгичното отношение спрямо практиките на тоталитарната държава, срещано в годините след нейното разпадане? И тъй нататък, и тъй нататък – книгата на проф. Ивайло Знеполски „Историкът и множественото минало“ поставя тези въпроси и се опитва да им отговаря, защото тъкмо методологическите празноти в изучаването и изследването на близкото минало се явяват понякога препъни камък за успешното им разбиране.
На тази важна тема бе посветен поредният брой на предаването „Премълчаната история“, в което ви срещнахме със самия проф. Ивайло Знеполски, както и с доц. Георги Лозанов и проф. Георги Каприев – също водещи мислители в територията на опознаването на тоталитаристкото общество, което живяхме.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
