Ще затворим ли веднъж завинаги книгата на миналото? Как да съвместим микроисторията на индивидите с макроисторията на обществените процеси? Какви са точно формите на нормалност, изживявани и имитирани в един социум извън нормалността, какъвто е комунизмът? Как стават малките промени, инцидентите, водещи до големите промени? До каква степен малките разкази биха могли да имат обяснителна роля относно комунистическия режим от последните две десетилетия на неговото съществуване? Кога настъпва кризата в природата на тоталитарната система? Как съвместява социалистическият човек, лишен от всякакви илюзии относно социализма, необходимостта да живее тъкмо в пространството на социалистическата илюзия? Как успяваха хората тогава да критикуват реалността на реалния социализъм с аргументите на социалистическата утопия? Откъде идва понякога положително-носталгичното отношение спрямо практиките на тоталитарната държава, срещано в годините след нейното разпадане? И тъй нататък, и тъй нататък – книгата на проф. Ивайло Знеполски „Историкът и множественото минало“ поставя тези въпроси и се опитва да им отговаря, защото тъкмо методологическите празноти в изучаването и изследването на близкото минало се явяват понякога препъни камък за успешното им разбиране.
На тази важна тема бе посветен поредният брой на предаването „Премълчаната история“, в което ви срещнахме със самия проф. Ивайло Знеполски, както и с доц. Георги Лозанов и проф. Георги Каприев – също водещи мислители в територията на опознаването на тоталитаристкото общество, което живяхме.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово...
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
