„Нидерландската дева” сред изгубените рицарски маниери на Европа

Още първият роман на съвременната холандската писателка Маренте де Моор „Нарушителят”, свързан с темата за емиграцията от Източна Европа, е оценен от читателите и критиката. Причината е не толкова в избора на темата, колкото в особеното очарование, което притежава разказвачката Маренте де Моор. То се дължи и според самата писателка на влиянието на „руската школа“. Факт е, че Маренте де Моор след дипломирането си в Университета на Амстердам – специалност „Славистика“, прекарва почти десетилетие в Русия като кореспондент на някои холандски медии, успявайки да съчетае престоя си с обучение и в театрална школа. Оттам, навярно, е тази особена мекота, загадъчност и прецизност в детайлите в художествения език на младата холандска авторка. Това особено силно се долавя в романа, който тя представи и пред българските читатели „Нидерландската дева“ – в чудесния превод на именитата ни преводачка Анета Данчева-Манолова. „Нидерландската дева“ съвсем заслужено е удостоен през 2011 година с голямата холандска литературна награда АКО. Книгата е и сред носителите на Европейската награда за литература 2014 година.
„Нидерландската дева“ е красив, но тревожен роман. Мястото на действието е гранично – буферната зона между Белгия, Германия и Холандия. Времето, в което Маренте де Моор разполага сюжета е гранично – между Първата и Втората световна война. Главната героиня е на прага между детството и зрелостта. 30-те години на 20 век в самото сърце на Европа – една млада жена губи девствеността си, няколко държави – своите илюзии, а цял континент – аристократичните си маниери и рицарските си идеали.
Но и на фона на голямата история животът някак си тече: немско имение, езда, обучение във фехтовка с рапири, четене на сантиментални романи, писане на писма, старинни гравюри, мечтателност, танци и флиртове под звуците на грамофон, ароматни лимбургски гозби на голямата обща трапеза, сантиментални планове за бъдещето… В предговора към изданието преводачката Анета Данчева-Манолова обобщава атмосферата в романа „Нидерландската дева“ от Маренте де Моор така: На фона на романтично бленуване, първата любов, съзряването и еротични изживявания в идиличната обстановка на едно имение се дочува подрънкването на оръжие, надвисват сенки. Долавят се смътни предчувствия за настъпващи брутални сили, този път със свастика на ръкава, които помитат стария изтънчен свят с хусарската му доблест, дуелите, мъжката чест и женската вярност, обезсмислени от войната.