Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В „Покана за пътуване” – Обама по къси панталони в Джакарта, странстванията на „Паякът” по света и дрескод на световното по ски за журналисти у нас

БНР Новини
6
Актьорите от американската постановка на „Паякът”
Снимка: архив на Димитър Касабов и Йордан Славейков

В „Покана за пътуване” разказвам за една от най-награждаваните български пиеси – „Паякът“. Ще си речете, защо ни говорят за изкуство в предаване за пътешествия. Ами понеже постановката на Йордан Славейков и Димитър Касабов, които са и автори на текста, е една от най-пътуващите и колекционира ръкопляскания от Беларус до Маями. А те самите са малко чепати, доста своеобразни и изключително интелигентни.
„Паякът” беше показана на Бродуей на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival. Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри пред американската публика.
Пиесата получи блестящи рецензии от американските критици. Популярният нюйоркски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла и я посочи като причина номер едно да отидете на театър на най-големия мултиартистичен фестивал в Северна Америка.
Играта на българските актьори Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Скот Хелър в неделното издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.
Заглавието се играе вече 7 години на българската сцена, а през миналото лято имаше и представления с американски постановчик и актьори в рамките на големия театрален фестивал в Маями, Флорида – Summer Alternative Theatre festival.

От дясно на ляво: Йордан Славейков, Димитър Касабов и Майкъл Яни, режисьорът на американската версия на „Паякът”Йордан Славейков и Димитър Касабов, автори  и режисьори на пиесата „Паякът”, но и на представленията „Домът на Бернарда Алба” и „Стъклената менажерия”, разкриват каква според тях е разликата между публиката в Беларус, Китай и САЩ. Димитър Касабов, който бе любимец на зрителите и финалист в „Сървайвър-Камбоджа” споделя какво е да бъдеш на безлюден остров сам срещу природата и света. Йордан Славейков пък където й да отиде си създава хабитат – хубаво кафе, добро място за закуска, добър джаз-клуб…
Набързо припомням сюжета за онези, които не са гледали пиесата.  Актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова са брат и сестра сиамски близнаци, които празнуват рождения си ден, в нощта преди операцията по разделянето им. Докато за последен път се къпят заедно във ваната те се впускат в тъмните лабиринти на неизречени думи, забравени престъпления, неизживени любови и парадоксално различни желания за свобода… Следващото представление на „Паякът” можете да видите на 4 април в  театър „Сфумато”.
Авторите и режисьори Йордан Славейков и Димитър Касабов покрай разказа за пиесата си „Паякът” разкриват неусетно и доста от  собствения си светоглед.

В традиционната рубрика „50 места от българската история отвъд България”  Светослав Марков ни повежда към Осоговския манастир.

Както казват в спортните предавания, „белият керван” мина и през България. Този път под формата на медийни скиори чрез Световното първенство за журналисти. Съдейки по факта, че имаме един златен и два сребърни медала, на пистите сме се представили добре. Справихме ли се, обаче, с рекламата на  българските красоти и планини разказва Милена Димитрова. Тя определено  има база за сравнение – от средата на 80-те години на миналия век неизменно е част от споменатия вече „бял керван”. Тя ни пуска по пистите на Пампорово с журналисти от 30 държави и ни помага да видим страната си през техните очи.

В петминутката на тропиците -  шанс да видите Обама по къси панталонки.

Защо ни в клин, ни в ръкав се завтекох към Индонезия. Ами понеже Джакарта е пъстра като мечта. И голяма колкото нея. Столицата на островната държава се е ширнала върху 650 кв. км. и в нея по официални данни живеят около 13 милиона. Колко са онези без постоянен адрес, пристигнали да търсят препитание от провинцията – никой не знае.
Да прекосиш Джакарта от единия до другия край отнема часове, дори и с бързите автобусни линии, които се движат по специално трасе, отделено с 40-сантиметров банкет. Спирките са къщички с тераски на 1,5 метра над земята, от които се влиза направо в рейса. Така дори и най-невъзпитаните водачи не могат да пречат на автобусите. За да се справят с трафика в Джакарта са измислили забраната шофьорът да пътува в колата си сам -  и  до съседния супермаркет да отиваш, трябва да намериш още поне трима души в същата посока.
Напук на представите за задъхан мегаполис столицата на Индонезия плува в зеленина. Нормално! Тук температурата през цялата година надвишава 30 градуса, а валежите карат всяко боднато в земята клонче да върже. И все пак Джакарта не е само лепкав трафик, небостъргачи, колониални къщи и музеи. Там има и… паметник на Барак Обама.
Малцина са запомнили от биографията на американския президент, че две години е учил в ислямско училище. Той е живял в Джакарта с втория си баща, индонезиеца Лоло Саторо, а майка му е преподавала в протестантското школо, където по-късно се мести и бъдещият държавен глава.
За да почетат индонезийското детство на Обама, местните власти му издигат... статуя - момченце по къси гащи, на чиято ръка пърха пеперуда, и я поставят в централен градски парк. Във Фейсбук обаче се надига яростна протестна вълна. Аргументът е, че Барак не е направил нищо съществено за Индонезия. Кметството капитулира и поставя статуята (в естествен за 10-годишно момче ръст) пред бившето му училище в скъпия квартал Ментенг.
Като обстановка мястото не крещи с въпиещ лукс, но предизвиква спонтанния въпрос: „Защо и у нас няма такива училища?” Атмосферата е ласкава и по-скоро домашна. Бълбукат поточета, по стените се стелят увивни растения и дори джамията прилича повече на балконче от приказка. В двора децата само по искрящо бели чорапи упражняват традиционен танц с чинии, а вторият чин вляво, на който е седял Обама, и до днес си е същият.



Не забравяйте да надниквате на страницата на Покана за пътуване Фейсбук, където тази седмица се леят покани за винени дегустации.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Световният доклад за дарителството '2025: България е на 61-во място по щедрост

България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи  Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025)   – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..

публикувано на 31.07.25 в 15:40

Загадъчните древни българи

Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..

публикувано на 31.07.25 в 10:35

Технология и природа: Кой избира какви ще бъдем?

За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..

обновено на 29.07.25 в 12:16
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Валентин Георгиев

В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..

публикувано на 28.07.25 в 17:05

Ко Паньи – селото на кокили

В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..

публикувано на 25.07.25 в 16:15