Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александрина Пендачанска: Някъде в мен е малкото момиче, което продължава да мечтае и да вярва, че светът е едно хубаво място

| обновено на 29.03.18 в 15:51
Снимка: личен архив

На 2-ри април ще посрещнем сопрана Александрина Пендачанска на родна сцена – за спектакъла ѝ в зала 1 на НДК "Това съм аз“, посветен на 30-годишнината от дебюта ѝ. В навечерието на събитието се свързахме с българската оперна прима в Брюксел, където тя се изявява в театър Ла Моне в ролята на Сантуца в „Селска чест“ на Маскани.

Аз лично никога няма да забравя твоята Виолета в „Травиата“ в НДК, когато все още бяхме ученици в Музикалното училище „Любомир Пипков“! Ти с какви мисли и чувства се връщаш днес към спомена за този момент?
Умиление е първата дума! Почти ми е мъчно за онова момиче, което още съвсем не е знаело какво му предстои, какво представлява живота, какво представлява сцената… И с всичките си мечти, заредено с цялата си енергия на младостта, дори с арогантността на младостта, с това незнание за истинския свят и за истинския живот се появи на сцената. То ми е по някакъв начин мило! Аз го усещам това момиче по-скоро като дете, като една умилителна представа за малката Александрина, отколкото това, което съм днес!
Някъде в теб е същото това момиче!
Е, със сигурност е все още живо в мен това същество, което продължава да мечтае и което е изпълнено с енергия и с вяра, че светът е едно хубаво и светло място, където мечтите се сбъдват!

След бляскавия старт в Музикалното училище следва Музикалната академия, но тя изглежда е по-скоро разочарование за теб! Кои всъщност бяха най-важните ти учители в този период?
О, това със сигурност са майка ми Валери Попова и маестро Михаил Ангелов, когото имах невероятния късмет и привилегия да имам в дома си, тъй като той е вторият съпруг на майка ми. Фактически аз израснах с тези двама забележителни музиканти! И двамата имаха много сериозни познания за вокалната техника. Михаил Ангелов беше работил години наред с някои от най-големите вокални педагози и певци на България, а малцина знаят, че самият той имаше прекрасен теноров глас и добра вокална техника. Интерпретаторската и вокалната работа с тях двамата беше нещо, което не можеше да се сравни с никоя Консерватория и Академия! А конкретната причина да напусна нашата Музикална академия беше, че след представление на „Лучия ди Ламермур“ в Софийската опера на следващия ден имах изпит по пеене, помолих да ме преместят да не бъда първа в 8 сутринта, а да се явя в по-късен час и те ми отказаха. Казах си: „Тепърва ми предстоят 5 години борба с едно тесногръдо мислене!“ Това беше едната причина. Другата беше, че учителката по пластика отказа да ми завери семестъра, защото не съм направила упражнението по падане на колене. А аз вече играех в Софийската опера – в най-големия български оперен театър, и вече пеех и в чужбина! Почти непосредствено след това се случи този абсурд с майка ми, когато тя се яви на изпит за преподавател, от шестима кандидати приеха петима и единствената отхвърлена беше Валери Попова! Въпреки че се опитвам да изчиствам съзнанието си от всички негативни мисли, тази мъка, която изживя майка ми, по някакъв начин не мога да им я простя! Прекалено малка държава сме, а всъщност имаме много таланти и нямаме право да ги разпиляваме, да не ги приобщаваме и да не ги правим съпричастни към едно общо дело, което е пресъздаването на българската вокална школа! Тя очевидно в момента е в криза! Това се отнася за големите певци от предишните поколения, които имаха или имат все още педагогическа дейност – за Гена Димитрова, за Никола Гюзелев, за Александрина Милчева, Райна Кабаиванска, Дарина Такова… Аз не мога да разбера как е възможно това Дарина Такова да не е професор в Музикалната академия!? Ето сега дъщеря ѝ Мила Михова, която е нейна ученичка, започва световната си кариера. Едно време това се случи и с майка ми! Защо се лишава българската вокална школа от такива майстори, които могат само да допринесат и да бъдат полезни?!

Ти си един от малкото съвременни певци с дълга, плавно развиваща се кариера. Струва ми се, че дълголетието на сцената е едно от най-големите предизвикателства пред оперния артист днес. Права ли съм?
Категорично си права! Всъщност трябва да кажа с тъга, че през тези 30 г. видях много хора, които изгряха бомбастично, направиха страхотна кариери и те продължиха 4-5 сезона. Рядко стигат до 10 сезона и много рядко повече, както при Анна Нетребко. Но тя е уникална! Нейната кариера е единствената такава, на това най-високо ниво! Така че аз съм щастлива и горда, че малко или много съм запазила това, което имам и то продължава да е живо…

В звуковия файл чуйте цялото интервю на Росица Кавалджиева с оперната прима Александрина Пендачанска в предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Балет "Арабеск" представя първата си за сезона премиера под заглавието "Вива ла класика"

Тази вечер трупата на балет "Арабеск" ще представи на сцената на Музикалния театър първата си за сезона премиера - три танцови миниатюри, обединени от заглавието "Вива ла класика". Заглавието подсказва посоката, в която се насочва "Арабеск". Три заглавия от големия класически репертоар - "Лебедово езеро" от Чайковски, "Дон Кихот" от Рихард Щраус и..

публикувано на 14.11.13 в 11:14