Професионалният път на Радостина Николаева започва от родния ѝ град Русе с ролята на Елвира в „Дон Жуан” на Моцарт. Тогава тя е студентка в трети курс в Музикалната академия.
Пет години след дебюта си се явява на конкурс в Софийската опера, но този път за ролята на дона Анна в същото оперно заглавие. Триумфира отново, освен в Моцартовото заглавие, и в „Кармен” на Бизе като Микаела. От същата година – 2003-а, е солист на Националната опера.
През следващата година Николаева изпълнява Лиу от „Турандот”, Леонора от „Трубадур” и Амелия от „Бал с маски”, за която получава и Кристална лира. В рамките на Осмия великденски фестивал в Операта, певицата дебютира в „Анна Болейн” от Доницети. Концертното изпълнение на операта е премиерно за България. През същия сезон 2004/2005 година младата певица прибавя към своя богат репертоар ролите на Дездемона от „Отело” на Верди, Мими от „Бохеми” на Пучини, Неда от „Палячи” на Леонкавало, Дидона от „Дидона и Еней” на Пърсел. Красивият ѝ тембър и безспорният ѝ актьорски талант са предпоставките, които много бързо налагaт името ѝ, и от тогава тя е основен изпълнител на централни партии в опери от Верди, Пучини, Вагнер, Белини, Чайковски.
Репертоарът ѝ е впечатляващо голям и разнообразен. През последните години пее Аида в едноименната опера на Верди, Норма в „Норма” на Белини, Ярославна в „Княз Игор” на Бородин, Леонора в „Силата на съдбата” и Елизабет в „Дон Карлос” на Верди, Косара в едноименната опера на Маестро Георги Атанасов, Брюнхилда в „Зигфрид” и Кундри в „Парсифал” на Вагнер. Сред записите ѝ се открояват красиви и детайлно изработени арии от Моцарт, Доницети и Белини. Лекотата и чистотата на тембъра, с която ги изпълнява са запленяващи. Макар и да сме свикнали с амплоато ѝ в драматичния репертоар, интерпретациите ѝ на лирични партии са още едно потвърждение, че пред таланта не стоят граници.
Докато разговаряхме ставах все по-запленена от излъчването и присъствието ѝ, от енергията, която виждам в очите ѝ. Николаева е прекрасна актриса. Претворяването на толкова много и различни по характер героини е свързано не само с таланта, но и с голяма подготовка. Тя ми разказва за безбройните часове труд, които изисква добрата сценична реализация и за любовта, която съживява и окрилява.
След всички успехи тя продължава да мечтае за нови роли, за предизвикателства и провокации, които да извадят още повече от потенциала ѝ. Мечтае да претвори отново Изолда – може би една от коронните ѝ роли. За превъплъщението ѝ проф. Боянка Арнаудова пише: „Радостина Николаева е с отлично тренирана издръжливост, показа разбиране на символиката в образа, отлична дикция и, което най-високо оценявам – всяка дума не просто се изпява, а пеейки, тя вече „споделя свои” чувства и мисли. Очевидно, текстът на Вагнер е разкодиран от изпълнителката. На сцената тя е Изолда – гневна или обсебена от питието, прикована към чувството си, изтъкана от еротика и страдание. Състояния, предадени с музикалност, чувственост, гласови нюанси и темперамент”.
В предаването ще чуете какво още сподели Радостина Николаева за началото на своята кариера, за учителите си, за героините, които създава и отвежда на сцената, за стремежите и желанията. Всичко това придружено от красивите изпълнения на арии от Винченцо Белини, Гаетано Доницети, Волфганг Амадеус Моцарт, Джузепе Верди, Пьотр Илич Чайковски, Рихард Вагнер и Маестро Георги Атанасов.
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg