Темата за досиетата непрекъснато стои в полезрението на общественото внимание. Вярно, на приливи и отливи, но като перманентно присъствие, от което обществото – колкото и да се прави, че сякаш не го засяга, всъщност е непрестанно облъчвано. Проблемът в това облъчване е, че то по-скоро разяжда социалното здраве, отколкото да го пречиства. В известен смисъл това е като натрапчив вирус, който няма-няма и възбуди шарката. Само че – поне доколкото е известно от изказванията на специалисти, експерти, историци, интелектуалци, общественици, политици и политолози, психолози и социолози – идеята е не темата да отравя обществената кръв, а да я оздрави. Тъкмо тази е причината предаването „Премълчаната история” да сложи в центъра си в поредица от три предавания през месец май – 2, 16 и 30, посветени на бившата Държавна сигурност: да се погледне към досиетата не през куриозния и някак обиден факт, че този бил сътрудник, че друг бил сътрудник, а да се види как тя въздейства днес върху нашите мисли, чувства, постъпки, действия. Намерението е да се погледне отвъд конкретния известен – обявяването на една или друга значима обществена фигура за сътрудник на бившата Държавна сигурност, и да се разкрие доколко това влияе върху нейния авторитет, върху мястото ѝ в съзнанието на публиката. Разкриването на досието „Сабина” – Юлия Кръстева като информатор на службите, дава добър повод за подобно виждане, тъй като в един момент се оказва, че имената, които биват съобщавани, сякаш прикриват с големината на своя престиж хората, осъществявали натиска, за да се съгласят последните да сътрудничат. Недостатъците на закона обаче правят така, че всички тези хора минават под един знаменател, не се отчита доколко са „топили” свои приятели и познати, или по-скоро са симулирали дейност от немай къде. Не са малко казусите, които осветяват тези пропуски и тъкмо в тези пукнатини ще бъдат съсредоточени посветените на темата предавания. Във второто поред издание на „Премълчаната история” с тема досиетата на Държавна сигурност наши гости ще бъдат двама професори – проф. Миглена Николчина от СУ „Св. Климент Охридски”, която отколе настоява за диференциран подход към темата за досиетата, и проф. Михаил Неделчев, който настоява за същото, но от по-различен обществено-личностен ракурс.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
