„Всеки търси своя рай в ада на някой друг“ – защо си спомням този цитат от Алберто Моравия докато чета романа на Кормак Маккарти „Кървав меридиан“ – един коктейл от дантев ад, илиади, пясъчни одисеи, текила и съответните реки от кръв, съпътстващи всяка митология. Защото „Кървав меридиан“ е точно това – американският епос, но и абсолютен реализъм, доловим и под 200-годишния грим. Всичко е въпрос на това кой читател как и кога е открил за себе си Америка и успял ли е вече да премине под небосклона със „самотната звезда“ – в Тексас добре познават особената тишина под нея.„Кървав меридиан“ разкрива нещо важно и правдиво за Америка и за начина, по който нейните претенции за изключителност и универсалност са пропити с кръв“ – е коментарът на Стивън Шавиро – критик и културолог.
Наистина ли точно това „нещо важно и правдиво за Америка“, разкрито на страниците на романа от Кормак Маккарти, е причината едва след тази негова книга за него да заговори и широката публика, а не само колегите му писатели и критиците. Защото Кормак
Маккарти е автор на 10 издадени романа и няколко пиеси. И написаното от него, независимо от коя книга ще започне запознанството ви, е литература, която веднага влиза под кожата и няма антидот.
А може би защото, както казва по съвсем друг повод и време Уилям Бътлър Йейтс: „… защото беше ирландец, той имаше трайно чувство за трагедия, което го поддържаше в мигове на радост…“. Литературната връзка Йейтс-Маккормак е тема на друг разговор, но е факт, че Маккормак избира за заглавие на един от романите си – „Тук няма място за старци“ – началото на стихотворението „Пътуване към Византион“ на Йейтс.
Наричат Маккормак Шекспир на Запада, сравняват го с литературни колоси като Уилям Фокнър, Джон Стайнбек и Херман Мелвил. А „Кървав меридиан“ е петият роман на съвременния американски писател Кормак Маккарти. Издаден е през 1985 година. Дебютът му на романист обаче е през 1965 година. Същата година авторът получава и „Фокнър Прайз”, 1965 година.
Кормак Маккарти е роден през 1933 г. и е наш съвременник. След „Кървав меридиан“ са написани по-познатите вече на българските читатели книги „Всички тези коне“, за които авторът получава Националната награда за литература, както и наградата на критиката, а Били Боб Торнтън прави филм. Хронологията подрежда след това романите „Няма място за старци“ – 2005 г., по който братя Коен създават завоювалия 4 Оскара филм „Няма място за старите кучета“ и най-популярната книга на Маккарти „Пътят“, написана през 2006 г., за която получава „Пулицър“, също екранизиран.
Южняшка готика, постапокалиптична фантастика и черен уестърн са жанровете, към които класифицират романите на Маккарти. Но накратко казано – колкото „Пътят“ е фантастика, толкова и „Кървав меридиан“ е уестърн.
И кой е Кормак (Чарлз) Маккарти – се питаш зашеметен след прочита на всеки следващ негов роман – езиков шаман, литературна легенда и бунтар, който взривява вкаменелости в търсене на абсолютния реализъм, литературен остров в Атлантика от бестселъри, модернист, звучащ като класик, в чиято мощна проза „отекват тонове от Достоевски, Хемингуей и Фокнър“, О Хенри, Стайнбек, Едгар Алън По? Всичко е в редовете, между редовете, над редовете.
В интервю през 2007 г. и Стивън Кинг твърди, че „Кървав меридиан“ е една от 10-те книги, оказали му най-силно влияние. Обаче за американския писател с ирландски корени Маккарти се знае, че предпочита компанията на учените пред обществото на писателите. Интересува се от историята на математиката и квантовата механика, а през последните две десетилетия сътрудничи в работата на изследователския екип в Института на Санта-Фе Ню Мексико, зает с изучаването на парадоксите на подсъзнанието. Откриваме в интернет дори статия, озаглавена: „За езика и подсъзнанието“, чийто автор е Кормак Маккарти.
И тъй като Маккарти – напълно оправдано – е споменаван и като възможен носител на бъдеща Нобелова награда за литература, би трябвало да подскажем, че вече и българските читатели – след срещата си с романа му „Кървав меридиан“ – са наясно, че съвременният американски класик Кормак Маккарти е единственият шанс на Нобеловата награда, ако му бъде връчена – наградата да си върне посърналия блясък – ако разбира се все още е награда и все още е за литература.
Йордан Радичков има рожден ден на 24 октомври, на същата дата за пореден път в град Берковица се връчва наградата на негово име за публикуван сборник с разкази. Използваме този повод, за да поговорим за един от най-големите български писатели на ХХ век, сдобил се с авторитет и признание още приживе и то в най-различни среди – литературни,..
"Макове сред асфалта" е сборник с кратки разкази, есета и публицистика, писани от Красимира Димова през различни периоди от живота ѝ. Авторката повече от три десетилетия живее и работи в Австрия, но героите и събитията в книгата са български. И автентични до болка. Хората в тези разкази са от местата, през които е минал и животът на Красимира Димова..
Катерина Кокинова казва в интервю пред Марин Бодаков за списание "Тоест": "Езиково Гомбрович сякаш стои най-близо до Бруно Шулц, а философски – до Виткаци (неслучайно са наречени тримата мускетари на междувоенната литература). Важна е и позицията му в линията на полската драматургия от втората половина на ХХ в. с Ружевич и Мрожек. И всъщност..
На "най-голямото поетично-музикално събитие за този сезон!" , както го определят организаторите му, ни канят на 23 октомври издателство "Скрибенс" и блус-рок групата Baron Chameleon. "Сърцето на есента: поезия и музика" е заглавието на вечерта, която включва изпълнения от поетите Анастасия Стоева, Анна Лазарова, Антонина Георгиева, Биляна..
На 23 октомври в Гьоте-институт България ще бъде представена изложбата "Лечебни растения в смъртоносната зона". Това е и първото гостуване на германския фотограф Свен Йоне в България. Изложбата включва две от най-новите му серии, които задълбочават основните теми в творчеството му : паметта, историята и личната перспектива към колективното минало...
Единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат – "Колосът", вече има свой български превод на Румен Павлов. На 22 октомври от 18:30 часа в..
На 21 октомври от 18.00 ч. в Дом “Дора Габе” в столицата е премиерата на книгата "Славчо Пирчев – Битолският войвода от Брезник" на Станислава Пирчева и..
С юбилеен спектакъл “Танцуващата и жизнерадостната” от 19.00 ч. на 22 октомври в концертната зала на ЦВК ще бъде почетена примабалерината Веса Тонова..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg