Ректорът на НАТФИЗ проф. д-р Станислав Семерджиев по света посещава зоопарка и гробището

Най-добрите истории се намират между страниците на паспорта е казал Сабер бен Хасен. А аз ще добавя, че между страниците на паспорта са и най-добрите инвестиции.
Първият гост в „Покана за пътуване“ може да подреди от страниците на паспорта си цяла библиотека. Проф. д-р Станислав Семерджиев е създател е на специалността „Драматургия“ и трети мандат ректор на НАТФИЗ – академията, която отбелязва 7-ото си десетилетие. Вече осем години, Стенли, както го наричат студентите му, е неизменно избиран за изпълнителен директор на СИЛЕКТ, Световната асоциация на висшите театрални и филмови училища, която има 180 членове. На разговора в ректорския кабинет, естествено, първият ми въпрос беше дали е обиколил всички 180 държави. Проф. Станислав Семерджиев е отявлен почитател на Азия. Това ме предизвика да го попитам и дали е чувал английската поговорка „Ако китаец ти се усмихва, провери дали не ти е изял кучето“.
Ректорът на НАТФИЗ е съсценарист, драматургичен консултант или продуцент на повече от 50 филмови и телевизионни проекти за компании в над 10 държави. Освен това на 6 януари има рожден ден – честит и все така успяващ да е!
В швейцарския град Лозана на брега на Женевското езеро има ярка българска диря – в Музея на олимпийското движение се влиза под арка от летвата с рекорда на Стефка Костадинова, 209 см на скок височина, който никой все още не е успял да преодолее.
В рубриката „Пътеводител на гастрономическия стопаджия“ ви водя до Йордания, но не по утъпканите туристически явки, а там, където и крал Абдула Втори яде с ръце. „Хашем“ е мъничко ресторантче за традиционна арабска храна в йорданската столица Аман.
В непредставителното заведение никой не се учудва, ако отпред е паркирана лимузината на йорданския монарх, а той вътре нагъва фалафел (кюфтенца от счукана бакла или нахут) или хумус (стрит нахут със зехтин и сусамов тахан).
Който не засече краля лично, може да прочете дописките за „хранителните му бягства“. Стените на заведението са „тапицирани“ с изрезки от вестници. А поради общото фамилно име на ресторанта с управляващата хашемитска династия собствениците не твърдят, че са роднини, но и не отричат общите им корени.

В „Хашем“ турист трудно може да попадне, освен ако не го доведе местен ценител на арабската бърза закуска. Капанчето работи по 24 часа, не е затваряло от 1952 г. (и май не е ремонтирано оттогава), но пък е тайната забележителност на Аман, макар да се гуши в стръмен сокак на Стария град.
Скарите и котлоните на дървени въглища са отпред, в огромни бакъри къкри каша от нахут, обилно подправена със сусам. Ако не носите на люто, не се пресягайте към червения сос от домати, зелен лук и взривоопасни подправки. Арабските питки хрупкат топли-топли и изпълняват няколко функции: на храна, на пожарогасител и на прибори – с тях се гребат пастообразните гозби от чиниите, независимо дали е по-гъст от сметана катък с много магданоз и зелен лук или е традиционната салата табуле от булгур, ситно нарязани домати и отново магданоз.
Ако свиете хляба на фунийка, кусате като с лъжица и от неповторимото овче кисело мляко. За да спазите местните обичаи, е по-добре да прокарате вкуснотиите с безбройни чаши сладък като шербет черен чай, сварен с кори от канела и семена на кардамон и сервиран със стрък зелен джоджен вътре. Един от специалитетите – пиле в питка, се нарича „булгари“.
Традицията монархът инкогнито да наминава за залък истинско хапване идва от бащата на сегашния владетел – Хюсеин, който имал навика да „слиза сред хората“. Всеки шофьор на такси в Аман ще ви разкаже „преживяна от първо лице“ история как покойният вече владетел обичал да „върти геврека“, предрешен като таксиджия и никога не взимал бакшиш. (Сигурно по това са познавали, че е кралят, защото бакшишът в Йордания е начин на живот.)
В кафенето „Ал Рашид кортс“ от 1924 г. насам се кове истинската политика на Йордания. На не едно безкрайно припалвано наргиле и чаша кафе с кардамон са се решили повече съдбини на хашемитското кралство, отколкото в парламента. Сервитьорите знаят кой от постоянните клиенти с колко шекер си пие гилфито – дъхав чай с канела, ванилия и настърган вътре кокос. Над терасата, от която отлично се наблюдава стъргалото на Аман, се стелят ароматни облаци дим.
Да си сложим ръката на сърцето и да помислим колко пъти пътуваме до далечни места, за да се дивим и ахкаме пред забележителности, които далеч не превъзхождат наши, родни кътчета. Знаете ли, например, че на 8 км от центъра на Пловдив има 1000-годишен манастир и чинар с дебелината на секвоя? Не? Юлия Бачева от Белащица ще ни разкрие тази добре кътана в пазвите на Родопа планина тайна. Тя дава идея за още една отбивка по пътя за Пловдив, която не бива да пропускаме. Да осъзнаем, че малките чудеса в България са на всяка крачка. Докато ги има…