Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Небесна космогония”

Когато небето беше близо

БНР Новини
Много преди небето да бъде изобразено върху карта и хората да имат ясна представа за него, то е било важно за тях, за стопанския  живот, за земеделския и традиционен фолклорен календар. Как човекът от далечното минало си представял устройството на Вселената и нейните периодични промени: ден/нощ, слънчеви изгреви и залези, фазите на Луната, редуващите се сезони? В митологията на повечето народи съществува преданието, че още когато човечеството е било в Началото на историята си, небето е било много близо до хората. Защо се е отдръпнало високо? Колко пласта, според фолклора, са небесата над нас? Кой ги обитава? Защо и до днес казваме, когато сме щастливи, че сме „на 7-то небе”? Какви неочаквани истини намират съвременните астрономи и астрофизици в древната космогония?

С участието на доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, проф. Николай Ненов, директор на Регионалния Исторически музей - Русе, историкът и етнолог доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионалния Етнографски музей - Пловдив, гл. ас. д-р Владимир Божилов, астроном и астрофизик от СУ „Св. Климент Охридски”.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40