Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Небесна космогония”

Когато небето беше близо

БНР Новини
Много преди небето да бъде изобразено върху карта и хората да имат ясна представа за него, то е било важно за тях, за стопанския  живот, за земеделския и традиционен фолклорен календар. Как човекът от далечното минало си представял устройството на Вселената и нейните периодични промени: ден/нощ, слънчеви изгреви и залези, фазите на Луната, редуващите се сезони? В митологията на повечето народи съществува преданието, че още когато човечеството е било в Началото на историята си, небето е било много близо до хората. Защо се е отдръпнало високо? Колко пласта, според фолклора, са небесата над нас? Кой ги обитава? Защо и до днес казваме, когато сме щастливи, че сме „на 7-то небе”? Какви неочаквани истини намират съвременните астрономи и астрофизици в древната космогония?

С участието на доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, проф. Николай Ненов, директор на Регионалния Исторически музей - Русе, историкът и етнолог доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионалния Етнографски музей - Пловдив, гл. ас. д-р Владимир Божилов, астроном и астрофизик от СУ „Св. Климент Охридски”.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35

"Музейко" – епизод 2: Минало

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..

публикувано на 18.11.25 в 16:35
проф. Албена Накова

Критичните и стратегическите суровини – преработване и добив

В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..

публикувано на 18.11.25 в 10:10
Д-р Николай Шарков

Приемственост, диалог, гарантиране на широк достъп до стоматологични услуги...

Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...

публикувано на 17.11.25 в 15:10
проф. Милен Георгиев

Специфичен български мед удължава живота при лабораторни условия

Преди месеци проф. Милен Георгиев обяви откриването на конкретен вид мед, който забавя остаряването. Вече са готови и документите за европейски патент. "С моя екип работим по този проект, а темата за удължаването на човешкия живот вълнува човечеството, откакто сме напуснали пещерите. Изцяло моята работа през годините е фокусирана върху..

публикувано на 17.11.25 в 10:10