Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В чест на Първан Стефанов

Първан Стефанов

Тази вечер в Пловдивската галерия „Резонанс“ ще се състои станалия традиционен литературен резонанс – специална вечер, посветена на поета Първан Стефанов, който беше и отличен преводач, драматург и журналист. Роден е на 1 януари 1931 година и от 1948 година издава своите над 20 поетични книги. Отива си на 31 декември 2012.
Ето какво споделя по повод неговата книга „Насрещно време и други стихотворения“ (2005) поетът Марин Георгиев: „Който познава малко-отмалко поезията и преводите на Първан Стефанов, ще се натъкне на едно привидно противоречие: той е школувал в модерната (Ружевич) и в класичната (Галчински) полска поезия, но е предпочел класичното като модел за творчеството си. Изборът си е направил още през втората половина на 50-те и първата на 60-те години, когато съблазните за естетическа и най-вече формална промяна в нашата поезия вземаха връх. (...) Първан бе избрал и остана при трайното, константното, наследено от старото класично: ясната до прозрачност мисъл, най-често побрана в т.нар. класически стих; лаконичност, синтетичност, детайл, изчерпващ феномена.
Дори стихотворенията му в бял стих следват класическата пропорционалност при композирането с оглед на идеята. О, да: времето накрая това и потвърждава: много са пътищата и средствата към целта; всяко как е драгоценно, но само когато има какво; само когато стигаш до същността! В поезията е важно да усетиш извечните мотиви, старо-новото, разрешимо-неразрешимото, над което поетите са надвесени отколе. Това е първопричината Първан Стефанов да остане при изконното чувство за мяра; в началото - повече по инстинкт, а с времето - все по-целенасочено - да изпълни едно от определенията за класично на Елиът: истинският писател се състезава с мъртвите, а не с живите. И още едно, на Толстой: законът трябва да бъде преодолян, за да бъде спазен.“


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05