Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

#ДаБъдеБаня

Защо Централната минерална баня в София не е баня в началото на ХХI век и какво следва?

БНР Новини
Мария Мира Христова и Антоанета Салфидж
Снимка: Светлана Тодорова

Два пръстена от минерални извори обграждат планината Витоша, в подножието на която е все по-гъсто населената София, която расте, но не старее. В герба на града от древността до днес неслучайно присъства символът на минералните извори, чийто състав и лечебни свойства в северната, южната, източната и западната част на Софийската котловина са разнообразни и доказано лекуват различни заболявания. Според данни от проучванията изворите са с голяма дълбочина и добро възпроизводство, което улеснява ползването им.

По ирония на съдбата тези минерални извори продължават хармонично да покриват територията на съвременната българска столица, но това не означава, че се използват хармонично и по предназначение. Най-драстичният пример в това отношение е фактът, че Централната минерална баня в София не е баня в началото на ХХI век. Сериозни критики по повод минералните води в отсъствието на столичния кмет Йорданка Фандъкова белязаха и публичното обсъждане на проекта за бюджет на София за 2019 година, в който няма предвидено финансиране за обекта.

В студиото на „Нашият ден“ представителят на сдружение „Термално-нормално“ Антоанета Салфидж застъпва позицията против това Централната минерална баня на София да се превърне изцяло в музей, включвайки и северното крило, което в първоначалния проект е предвидено за сектор с действащи минерални басейни. Преди месеци пред банята по този повод имаше протест във вид на флашмоб по хавлии. Г-жа Салфидж посочва като начин за запазването на естествените функции на Централната минерална баня чрез Северното й крило и евентуалното участие в програмата „Региони в растеж“, чрез която могат да бъдат осигурени необходимите средства.

Хидрогеологът проф. Павел Пенчев се включва с експертна оценка на ситуацията за това, че дори и дебитът на минералната вода в находище София-център да е намалял до 12 литра в секунда, това е повече от достатъчно за нормалното функциониране на Северното крило на банята като балнеологичен или СПА център. Друг е въпросът, че е важно да се провежда редовен и прозрачен мониторинг на минералните извори на територията на столичния град.

Има ли светлина в тунела в този дългогодишен спор и ще бъде ли баня Централната минерална баня в началото на ХХI или басейните ще се превърнат в концертни и театрални зали?


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Виенски бал 2025 в София

Проф. Румен и Мария Нейкови: Всичко е валс

Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..

публикувано на 24.02.25 в 16:41

Импулсът в мен: Вреден ли е смартфонът

Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..

публикувано на 24.02.25 в 15:26

Боровинки под Балкана

Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..

публикувано на 24.02.25 в 14:45

Архитектурата е неизбежна: Защо критиката е от съществено значение?

В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..

обновено на 24.02.25 в 10:56

Утопията е антиутопия

Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..

публикувано на 24.02.25 в 10:30