Цанко Лавренов се появи и в позната, и в непозната светлина преди две години на изложбата в Софийска градска художествена галерия „Между модерното и канона“. Сега, след излизането на мащабния каталог с автори като доц. Ружа Маринска, д-р Анелия Николаева, д-р Владимир Димитров, д-р Станислава Николова, както и на внука на художника Лаврен Петров пред очите ни се възправя един гигант на българската култура, когото обаче съвсем малко познаваме, робувайки на клишетата за него. Оказва се, че – въпреки откриването на оригинален и само негов си стил на влог в българското изобразително изкуство, Цанко Лавренов не е преставал никога да търси модерните форми на художеството, непрестанно се е опитвал да усъвършенства и модернизира уменията и знанията си, да ги прилага на практика повсеместно и винаги. 
В този смисъл каталогът не е само едно истинско произведение на печатното изкуство, но е и един обзор, който по всеобхватен начин ни показва личността и на човека, и на твореца Цанко Лавренов. Обърнато е внимание на немалкия му принос в българското приложно изкуство, на критическите му публикации, превърнали се в едни от най-сериозните страници от развитието на българското изкуствознание, на обществената му дейност, която особено в последните години от живота му заема доста сериозна част от времето му. Изобщо излезлият каталог е и ценно свидетелство на паметта, и още по-ценно свидетелство за настоящето, което, слава Богу, все повече се обръща с внимание, с вкус и с ерудиция към големите имена на българската култура. Всичко това стои в основата на желанието да бъде представен този каталог и част от авторския екип, който го е създал, в предаването „Премълчаната история“. В предаването участие вземат доц. Ружа Маринска, д-р Анелия Николаева, художникът на изданието Людмил Веселинов и двигателят на цялото културно начинание Лаврен Петров.
Снимки в галерията: Фондация „Цанко Лавренов“
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
