Едва ли има някой от вас, който поне веднъж не се е смял на скеч-шоуто Аламинут. Все пак Робин Кафалиев и компания пръскаха хумор по телевизията в продължение на девет сезона от 2005 година. Днес екранният ситком весели публиката в театралните салони на България със забавни моменти от… кухнята на телевизията. Преди Коледа Таня Кожухарова, Робин Кафалиев и Атанас Бончев-Наката разсмиваха с безумията и хаоса при подготовката на една новогодишна телевизионна програма. Сега разкриват по гротескен и майтапчийски начин какво се случва зад кулисите на риалити форматите. Цялата тази заетост пречи на Робин да се отдава на любимите си пътешествия, но той му е намерил колая – където и да играят из България, задължително намира забележителност, която да посети или да преоткрие.
Робин Кафалиев и съпругата му Ренета Викторова нямат насита на красивите кътчета във Франция. Затова го предизвиках да разкаже за някое не особено популярно, но завладяващо въображението място. И то се оказа мистичният Перигор. Там са снимани всички филми за Жана Д’Арк, защото областта изобилства от средновековни замъци.
При Роже, синът на Робин Кафалиев от Аламинут, „Крушата е паднала доста далеч от дървото“. Той се образова в неартистична дисциплина в най-северния край на Европа и умира да обикаля по затънтени кътчета.
Три италиански графини Даниела, Николета и Кристина де Микели Витури пристигат в България за едно пътуване… в миналото.
Чрез фотоизложбата „България през стъклото на времето“, която фондация „Ценности“ ще представи в Националната галерия Квадрат 500 от 8 февруари чак до 7 април. Синьокръвните дами ще представляват на откриването майка си Надежда Близнаков, която неотдавна навърши 95. Тя не може да пътува, но във филма на Милена Кънева и Ирина Дилкова, чиято премиера ще бъде на изложбата, казва, че за нея България е съкровище в сърцето.
Фотоизложбата „България през стъклото на времето“ разказва приказка. Зад 36-те стъклени плаки със сюжети от началото на ХХ в. се крие една семейна история, преплела съдбите на личности като един от създателите на модерния роман – Джеймс Джойс и прочутия италиански писател Итало Звево, патрицианския род Венециани и българина Марко Близнаков от Стара Загора.
Всичко започва през 1999 г., когато достолепната италианска аристократка Надежда Близнаков подарява на тогавашната първа дама Антонина Стоянова семейните си реликви, защото съзнава, че подобно духовно съкровище ще попадне на точното място във фондация „Ценности“. Та нали идеята на организацията е да опазва съкровищницата на българската история и да просвещава.
Но да разкажа малко повече за тези стойностни артефакти. Това са 36 стъклени плаки, които опростено казано са „дядото на диапозитива“. С тях праотецът на Надежда Близнакова – Марко е изнасял сказки за красотите на родината си като почетен консул на България в Италия. А той става такъв по заслуги!
Будният младеж от Стара Загора завършва инженерство в белгийския град Гент, а по-късно цар Фердинанд го изпраща в Триест да специализира пристанищно дело. Там се влюбва в италианската аристократка Петронила Венециани. Тя го следва в Бургас, където той участва в строежа на пристанището, у нас се раждат две от децата им. В Италия заживяват в семейния замък, наречен вила „Венециани“, заедно с фамилията на сестрата на Петронила – Ливия. Тя пък е женена за известния италиански писател Итало Звево. Двамата баджанаци работят във фабриката на тъста си. Марко изобретява корабна боя, опазваща дъното на плавателния съд от досадните налепи, които налагат след всяка плаване да влиза на док. Британският кралски флот купува патента, фирмата отваря офис в Англия. И двамата мъже се запознават с Джеймс Джойс. Те канят писателя да живее със семейството си в Триест, а като благодарност за гостоприемството той преподава английски на техните деца.
Идеята на фондация „Ценности“ за изложбата „България през стъклото на времето“ елегантно преплита старинни и съвременни технологии, философии и послания. Част от това начинание е и известният фотограф Иво Хаджимишев, който виждайки стъклените плаки, така се въодушевява, че ги дигитализира като жест към Антонина Стоянова. Всяка от тях е завита в неугледна на вид стара хартия. За журналисти и историци тя се оказва истинско богатство – пожълтелите листа са дипломатически грами от 20-те и 30-те години на ХХ век, съобщения на агенция Ройтерс и на БТА, свързани с България. Кураторът д-р Райна Дамяни превърна отпечатъците им върху текстил в модернистична инсталация. Бизнесдамата Нели Беширова веднага подкрепи идеята за фотоизложбата и тя е изключителен спомоществувател на проявата. Етнологът Анелия Милушева пък се нагърби с нелеката задача да напише текстове към снимките като обясни на „неукия“ тийнейджър що е то кросно, хурка и белене на платно и така да улесни пътуването му с машината на времето.
За пътешествието в миналото ще допринесе и филмът на Милена Кънева и Ирина Дилкова, който посетителите на изложбата ще могат да гледат на голям екран.
Допълнителна спойка на архивното и модерното на тържественото откриване ще придадат музикантките от трио „Хипнотик“, които изпълняват класическа музика на електронни инструменти.
Преди време Светослав Марков от рубриката 50 места от българската история отвъд България разказа за част от експедицията си до нашенски адреси в Румъния, Молдова и Украйна. Изпълняваме обещанието си да довърши своя прелюбопитен пътепис с разтупкваща родолюбивото сърце среща в Болградската гимназия и селца, в които дискотеката е заменена с народни танци на мегдана.
"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..
В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..
Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..
Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..
Пламена Николова е образователен експерт, ръководителка "Ранно учене" към Фондация "Райз България", ангажирана с ранното детско развитие и образование. Преди това е директор "Политики за децата" в Националната мрежа за децата. В рубриката "Всичко за образованието" тя гостува по повод сигнала за тежко насилие над дете от учителка в детска градина..
В началото на седмицата Николай Бареков, преди години работил като журналист, после работил като политик, а сега с плахи опити отново да се върне към..
В предаването "Български изпълнители" на 13 октомври 2025 ще ви представим отблизо оперната прима Цветелина Василева . В живота тя сияе с..
На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg