Знаете ли кои са най-големите пътешественици сред нас? Птиците, разбира се. Затова и ние ще говорим за необикновените маршрути на птиците и за това защо наличието на птици около нас е толкова важно. Защо птиците са знак, че светът се намира в равновесие и как трябва да пазим това равновесие.
Доц. Борис Николов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, ни води по пътя на птиците – той ни разказва за птичите маршрути и за местата, където могат да се наблюдават различни видове.
Но когато говорим за птици, ми се струва, че съществува една странна зависимост – ние рядко виждаме птиците, когато не ги познаваме. Дори да пеят до нас, рядко чуваме песента им. А в момента, когато се научим да ги разпознаваме, тогава с лекота откриваме, че те са навсякъде около нас.
Затова тази история започва първо с един градски маршрут - до Природонаучния музей в София, където се намира и Школата по орнитология и природозащита, за да направим поне опит да се научим да разпознаваме птиците.
И като става въпрос за Школата по орнитология и природозащита, може би трябва да ви разкажа за нея – представете си зала, подобна на класна стая, а край масите небрежно са оставени макети в естествен размер на морски орел и на малък креслив орел, например. С почти двуметров размах на крилата.
И вместо ученици – хора - от 9 до 50 и повече години, които внимават за отличителните белези на всяка птица. И слушат внимателно, за да различат звука, който издава малкия ястреб от обаждането на големия ястреб. Или правят опит да разпознаят по отличителни белези големия червононог водобегач от кривоклюния брегобегач, например.
Но сигурно не е изненада, че този градски маршрут - до залата на Природонаучния музей в София, по-късно ще отведе голяма част от тези хора до други места – до интересни точки на наблюдения.
Защото през последните години тенденциите по света, пък и у нас, показват, че все повече хора се интересуват от бърдуочинг и са склонни да преследват любимите си птици до различни краища на света.
С доц. Борис Николов говорим не само за крехко равновесие в природата, но и за хубавите места за наблюдение на птици.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
