За мъртвите или добро, или… сентенциите не са това, което са

Те в голямата си част са откъси от текстове на древни философи, поети и политици. Извадени от текста и от контекста, много често поемат в съвсем различна посока от идеята на автора.  Освен всичко, в коренно променения свят „вечните“ мъдрости говорят на съвременния човек това, което той е склонен да чуе.

Не че няма вечни истини, що се отнася до човешката природа, навярно тъкмо това кара книгоиздателите да печатат сборници с крилати фрази, интернет да гъмжи от цитати и афоризми, а ние да намираме в тях аргументи, когато спорим, коментираме, изказваме твърдение или оборваме чуждо.

Има хора искрено „влюбени“ в сентенциите и цитатите, а принадлежащите към някои гилдии – юристи, медици, филолози, в чието образование и практика присъства латинският език, като че ли са по-склонни да ги употребяват, при това в оригинал. Познавам и доста противници на цитирането на чужди мисли, пък било то и крилати.

Така или иначе, сентенциите, афоризмите, фразеологизмите на древните мислители са част от общоевропейската култура. Много от тях са вплетени в местния словесен фолклор и са формирали възгледите на поколения. Затова те са интересни и важни, а от време на време събуждат желанието ни да поровим в историята им, за да разберем какво всъщност е казал авторът.

Точно това правим в предаването с помощта на преподавателя по латински език Димитър Драгнев.

• 25 години „За думите“ – от фонда на предаването

• Езикови справки по радиото: „лабарце“ или „алабраце“

• Забравени думи: с участието на слушателите