Той е от най-големите имена в българското финансово и банково дело. Казва се Иван Евстратиев Гешов.Същевременно е виден политик и държавник, изявен дипломат и учен от голяма величина. Въпреки че през последните години българската общественост имаше възможност да се запознае с неговата биография, със спомените му и с част от неговото, макар и разпръснато, документално наследство, определено може да се каже, че той и до днес остава недостатъчно познат за съвременните българи. Иван Гешов е водач на Народната партия, министър-председател на България в 32-ото правителство (1911 – 1913), бил е народен представител в 11 обикновени и в 2 велики народни събрания (III и V), както и председател на XI (1901) и XIII (1913) обикновено Народно събрание. Освен това Гешов е начело на Българското книжовно дружество (1898 – 1911), на Българската академия на науките (1911 – 1924) и дори на Българския червен кръст (1899 – 1924). Като директор на Българската народна банка, неговият подпис е върху първата емисия български левове.
Животът на Гешов е сценарий за игрален филм, изпъстрен е с исторически събития, в които главно действащо лице е този умен и щедър българин. От това, което нашите съвременници са прочели за него оттук-оттам, в повечето случаи доста негативно, е трудно да си представят неговия образ. Възможност за това дават завладяващите му и интересни спомени, писани и публикувани през различни години и в различни издания и периодичен печат. В тях се намира истината, колкото и скромно изречена, за неговата личност и дело. Като се оставят на забрава личности от ранга на Иван Евстратиев Гешов, бъдещето отново и отново ще ни предлага и появата на политици и държавници еднодневки, които утрешният ден ще заличи напълно от аналите на историята. В предаването участват Даниела Стоичкова, Елена Дяконова, проф. Лизбет Любенова и Цочо Билярски.
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg