Той е от най-големите имена в българското финансово и банково дело. Казва се Иван Евстратиев Гешов.Същевременно е виден политик и държавник, изявен дипломат и учен от голяма величина. Въпреки че през последните години българската общественост имаше възможност да се запознае с неговата биография, със спомените му и с част от неговото, макар и разпръснато, документално наследство, определено може да се каже, че той и до днес остава недостатъчно познат за съвременните българи. 
Иван Гешов е водач на Народната партия, министър-председател на България в 32-ото правителство (1911 – 1913), бил е народен представител в 11 обикновени и в 2 велики народни събрания (III и V), както и председател на XI (1901) и XIII (1913) обикновено Народно събрание. Освен това Гешов е начело на Българското книжовно дружество (1898 – 1911), на Българската академия на науките (1911 – 1924) и дори на Българския червен кръст (1899 – 1924). Като директор на Българската народна банка, неговият подпис е върху първата емисия български левове.
Животът на Гешов е сценарий за игрален филм, изпъстрен е с исторически събития, в които главно действащо лице е този умен и щедър българин. От това, което нашите съвременници са прочели за него оттук-оттам, в повечето случаи доста негативно, е трудно да си представят неговия образ. Възможност за това дават завладяващите му и интересни спомени, писани и публикувани през различни години и в различни издания и периодичен печат. В тях се намира истината, колкото и скромно изречена, за неговата личност и дело. 
Като се оставят на забрава личности от ранга на Иван Евстратиев Гешов, бъдещето отново и отново ще ни предлага и появата на политици и държавници еднодневки, които утрешният ден ще заличи напълно от аналите на историята. В предаването участват Даниела Стоичкова, Елена Дяконова, проф. Лизбет Любенова и Цочо Билярски.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
