„Големият театър трябва да говори на ухото на зрителя. Театърът трябва да говори на всеки човек поотделно“. Това казва Хуан Майорга, един от най-добрите и плодовити съвременни испански драматурзи, чиято пиеса „Костенурката на Дарвин“ (превод Нева Мичева) ще има премиера в Радиотеатъра на 31 март. Тогава ще се излъчи първата част на постановката с режисьор Валентин Ганев, втората слушателите ще могат да чуят седмица по-късно, на 7 април. Да чуят и да се насладят на великолепните актьорски гласове на Меглена Караламбова, Ицко Финци, Йорданка Стефанова и Йосиф Шамли в един също толкова великолепен текст. Моменти от работата над радиопиесата може да видите във видеото тук.С идеята за пиесата Хуан Майорга се сдобива, когато научава, че костенурката на Дарвин (на която естествоизпитателят първоначално дава името Хари, помисляйки я за мъжка, и чак след десетилетия грешката е поправена и тя получава името Хариет) се е поминала в австралийски зоопарк на 176 години. Това става през юни 2006 г., а през 2008 г. испанският драматург е вече готов с пиесата. Майорга е изключително продуктивен, на негова сметка са записани близо 40 пиеси, отделно останалите му трудове – научни, литературни, публицистични.
По образование Хуан Майорга е математик и философ, има докторска дисертация върху Валтер Бенямин – немският интелектуалец от еврейски произход, който се самоубива на френско-испанската граница, осъзнал, че не може да се измъкне от ръцете на националсоциалистите. Хуан Майорга не крие, че математиката му помага много в реализирането на неговите театрални текстове, казва: „Сигурен съм, че математиката, която много обичам, защото ми се струва необикновена конструкция на човешкото въображение, ме оформи като драматург. Целта ѝ като цяло, и, разбира се, математическата цел в частност, е ориентирана към откриването на онова, което свързва различни обекти… Смятам, че това е нещо, което има много общо с езика на театъра, който трябва да бъде език на синтеза“.
Синтез е и пиесата „Костенурката на Дарвин“: синтез между объркани човешки животи (които не знаят, че са объркани) и едно живо същество, което е било свидетел на близо 200 години още по-объркана човешка история, съсипала съдбите на милиони. Срещата между тях създава колизията – колизия, която предизвиква и те кара да се замислиш. В това вярва Майорга: „Театърът е живо изкуство. Изкуство, в което въображението на зрителя/слушателя е съществено“.
Прочее, повече за това какво мисли Хуан Майорга може да разберете от интервюто, което той е дал за „Артeфир“ на Силвия Чолева.
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg