Засега няма достатъчно обосновано обяснение фактът, че през 1856 година почти едновременно, само с няколко месеца разлика, в три български града – Свищов, Лом и Шумен, се създават първите читалища. Документите от епохата са оскъдни, а и „официалното“ начало е предшествано от дълга подготовка, отделни форми на културна и просветна дейност, търсене на възможности за изява в рамките на потисническата и ретроградна Османска империя. Важно е да се открои будителската роля на Георги Раковски, самоотвержената вяра на просветените българи – интелигенти и заможни първенци - в силата на знанието, учението и културата за духовното и политическото освобождение и добруването на народа. Общото между градовете, където се ражда читалището, е, че са процъфтяващи, силно свързани с „Европата“ – Свищов и Лом са оживени пристанища, а в Шумен се заселват унгарски имигранти (те сформират първия симфоничен оркестър). Първото начинание, с което започва читалищната дейност, е читалнята (самата дума „читалѝще“ е заета от сръбски, където означава тъкмо читалня). После читалнята прераства в библиотека, организират се театрални постановки, започват да се оформят музейни сбирки от стари ръкописи и старопечатни книги, събират се средства за сгради, подпомага се дейността на училищата, осигуряват се стипендии за бедни способни деца. Всичко, което днес изреждаме в тази стройна и логична последователност, всъщност е резултат от много усилия, спечелени и изгубени битки, лични жертви, огорчения и стоически посрещнати репресии. Но времето да се роди едно място, където възрожденските българи да могат свободно да общуват, да спорят, да се просвещават и изявяват на родния си език, е дошло. До Освобождението по българските земи се откриват близо 200 народни читалища. За началото разказват Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища, Пламен Александров, председател на свищовското читалище „Еленка и Кирил Аврамови“, Недялка Трайкова, председателка на читалище „Постоянство“ в Лом и Детелина Палазова, председателка на читалище „Добри Войников" в Шумен.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене ( ANA ). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Носител..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg