Историята понякога кристализира по-ярко в лични разговори, в разменени мнения, в неангажирана кореспонденция, отколкото в официални документи и изказвания. Особено когато тази неангажираност се открива в писма на гении, които освен всичко друго, вземат отношение и по актуални им политически колизии, сблъсъци и събития. Такава е в кореспонденцията между два от най-великите умове на ХХ-ото столетие – физиците Алберт Айнщайн и Макс Борн.
Двамата са си писали – къде по-често, къде с прекъсвания, през периода 1916-1955 г., почти половин век, и в разменените писма срещаме не единствено проблеми на физиката, която по това време търпи бурно развитие, а и отгласи и проблясъци от неспокойните времена, в които им се е налагало да живеят. Първата световна война, Ваймарската република, кризата от 1929 г., възходът на НСДАП (Национал-социалистическата партия на германския народ), Втората световна война, проектът „Манхатън“ (в който те не участват, но активно коментират; макар че благодарение тъкмо на писмо на Айнщайн до президента Рузвелт се засилват изследванията по конструирането на атомната бомба), Студената война – всичко намираме същностно коментирано и отразено в писмата между гениите. Историята в неочаквана светлина, историята погледната от атомен ъгъл – това представлява кореспонденцията между Айнщайн и Борн.
Предаването „Премълчаната история“ представя този толкова интересен момент от техните взаимоотношения и пречупените през тях исторически процеси на ХХ век на вниманието на своята публика на 22 май. Гости са преводачите на писмата, а заедно с това автори на обемния предговор към книгата „Алберт Айнщайн-Макс Борн. Кореспонденция 1916-1955“ проф. Иван Ланджев – математик, изследовател на науката, специалист по криптография, и проф. Георги Каприев – философ, културолог, медиевист.
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg