Палмира се споменава в Библията като града на цар Соломон, но според историците там има свидетелства за живот от 50 000 г. пр.Хр. Независимо дали се е наричало Тадмор или Палмира името на мястото все означава палма. По онова време наоколо не е било пустиня, а джунгла. Местността се обезлесила по три причини: монголите изсекли дърветата да строят къщи; френските нашественици правели въглища от тях и ги транспортирали в родината си; бедуините отоплявали с дърветата палатките си.
Александър Велики превръща Палмира в религиозно средище за всякакви богове. Едно от светилищата е Храмът на Баал – въховният бог на арамейците. Бил е изобразяван или като орел, или като човек. Градежът е отнел 32 г. Издигнат е в елинистичен стил, за да напомня храма на Зевс, който е бил вкопан в земята под него. Със своите 400 колони той е най-голмемият храм на античността. Въздигнат е от два вида варовик - твърд за стените и по-мек за статуите. Баал (известен от Библията като Ваал) е с човешко лице, заобиколен от символите на четирите сезона и зодиите. Като знак, че на това място е имало църква върху скалите все още личат кръст и фрески на Свети Георги, Исус Христос и Дева Мария.
Стените на храма приличат на “избродирани” от стотици откоси на калашници. Всъщност по тях има 500 000 дупки. Всяка от тях е съдържала два вида метал - твърд и мек, с по два милиметра разстояние, поставени в четирите краища на всеки камък. Специалната конструкция е устойчива срещу земетресения. При всякакъв трус храмът се люлеел , но не падал. През 15-и век, при отоманското нашествие, турците претопили металните пластини за оръжия.
Преди превъръщането му в скръбни руини Алепо, наричан още и Халеб, беше вторият по големина град в Сирия. Най-голямата му забележителност е цитаделата, където Авраам е лагерувал. От върха на крепостта се разкрива панорамна гледка към града. Това е една от най-големите цитадели, строена цели 200 години - от 12 до 14 век. Друга забележителност в Алепо е хотел “Барон”. Интериорът почти не е променян от 1911 г., когато в стая 203 Агата Кристи е написала “Убийство в “Ориент експрес”.Впрочем неплатената сметка на Лорънс Арабски е изложена във фоайето.
Връщането назад в историята продължава и в град Хама със сирийския вариант на „Етъра”. Представете си абсолютно автентичен старинен кервансарай – цели улички с работилнички, в които майстори тъкат платове и килими, навиват ширити и гайтани, шият дюшеци. Интересното е, че всички тези „женски” по нашите земи дейности се извършват от мъже. Те дори бродираха дамски дрехи. Държавата ремонтирала кервансарая, подбрала най-добрите занаятчии от задругата на майсторите в Дамаск и им дала дюкяните в Хама за абсурдно ниския наем от 40 долара на година. Срещу задължението майсторите да предадат тайните на занаята си най-малко на двама младежи.
Хомс се намира в центъра на Западна Сирия, почти по средата на пътя между Алепо и Дамаск. През града минава реката Оронт,която го дели на стара и нова част. На нея има внушителни старинни колела на воденици, които хвърлят пръски от векове. Хомс се споменава през 2300 година пр.Хр. Вече отбелязах, че в Сирия римските руини са повече, отколкото в самата Италия, но най-съхранени се оказват мозайките. Нагледах се на тяхната красота, направо се намозайчих за цял живот. Във всеки музей имаше специална експозиция с тези приказни картини от малки разноцветни камъчета. Но сбирката на градчето Марат ал Номан не може да се разкаже и опише. Цял музей само от отлично запазени римски мозайки - 1850 кв. м. Просто трябва да се види. Дано да ги има все още…
В миналото предаване Николай Младжов разкри тайните на японския бизнес-етикет. Днес екшън-бабата пък ще разкаже какво е да кръстосваш Япония с внук-тийнейджър. И то между няколко обиколки на България, защото Йорданка Благоева от град на град представя документалния филм „Отвъд скока“ и книгата „Босоногата кралица“ като един Левски същий.
С Йорданка Благоева за пътешествието из Япония с внука й Борис разговарях в Българския олимпийски комитет. След като съм се начела на апокалиптични статии за смога в японската столица неизбежно я попитах дали въздухът в Токио няма вкус на облизани 5 стотинки. Оказва се, че с помощта на много водоскоци и велоалеи този проблем е преодолян.
Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..
В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...
Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов...
Писателката Елена Алексиева отказа престижната награда за своя роман "Вулкан", връчена от Национален дарителски фонд "13 века България". Това се случи след..
В новия брой на рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" бе представена уникалната инициатива "Изкуство в помощ на изкуството". Този..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg