Чехите, водени от идеята за славянството, почти веднага след образуването на българската държава (каквато те нямат чак до 1918 г.) се насочват към новосформираната суверенна политическа единица, за да подпомогнат според силите си нейното добруване. Един от тези български чехи е Владимир Сис (1889-1957), отишъл си от света преди 62 години и един ден.
Владимир Сис е сред най-ревностните защитници на българската кауза в Балканската и Междусъюзническата войни, с плам и обоснованост излагащ ги на страниците на в. „Народни листи“; анкетьор е през 1914 г. на о. Трикери, където гърците са създали концентрационен лагер за българи; страстно описва румънските издевателства, когато войски нахлуват в България; осъжда руското правителство заради това, че първоначално е подлъгало България да започне война, а след това я изоставя…
Изобщо фигура, в която откриваме повече обич към България и българското, отколкото откриваме, за жалост, у много днешни умни, но лишени от любов към родината българи. За тази си своя обич и разобличаващи статии срещу Владимир Сис сърбите, подтиквани и подпомагани от гърците, организират три атентата срещу него, за щастие неуспешни, макар и при трите да е ранен.
Тази своя силна обич той изразява и в стихотворението си „Македония“ – едно силно поетично свидетелство и за мъките, и за героизма на борците за освобождение на многострадалната земя. На 25 юни 2019 г. в Чешкия културен институт беше прожектиран филм за Владимир Сис, „Гражданинът Сис“, с режисьор Господин Неделчев-Дидо и Диана Захариева, като част от възпоменателната вечер за Владимир Сис, на която говориха историците Ани Златева, Теодоричка Готовска-Хецке, Диана Маркова и родствениците на чешкия българин Ружена Кръстева и Маня Христова.
За жалост, този толкова всеотдаден на българската кауза чешки журналист и обществен деец няма още своя възпоменателна плоча в столицата, където е прекарал значителна част от своя бурен и изпълнен с авантюри и перипетии живот. Предаването „Премълчаната история“ прави опит да се поправи несправедливостта с броя си от 3 юли 2019 г., когато за Владимир Сис разказват д-р Ани Златева и Диана Захариева.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg