Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Владимир Сис, българският чех

Фрагмент от плаката на филма "Гражданинът Сис"

Чехите, водени от идеята за славянството, почти веднага след образуването на българската държава (каквато те нямат чак до 1918 г.) се насочват към новосформираната суверенна политическа единица, за да подпомогнат според силите си нейното добруване. Един от тези български чехи е Владимир Сис (1889-1957), отишъл си от света преди 62 години и един ден.

Владимир Сис е сред най-ревностните защитници на българската кауза в Балканската и Междусъюзническата войни, с плам и обоснованост излагащ ги на страниците на в. „Народни листи“; анкетьор е през 1914 г. на о. Трикери, където гърците са създали концентрационен лагер за българи; страстно описва румънските издевателства, когато войски нахлуват в България; осъжда руското правителство заради това, че първоначално е подлъгало България да започне война, а след това я изоставя…

Владимир Сис в македонска носия през 1912 г. Снимка УикипедияИзобщо фигура, в която откриваме повече обич към България и българското, отколкото откриваме, за жалост, у много днешни умни, но лишени от любов към родината българи. За тази си своя обич и разобличаващи статии срещу Владимир Сис сърбите, подтиквани и подпомагани от гърците, организират три атентата срещу него, за щастие неуспешни, макар и при трите да е ранен.

Тази своя силна обич той изразява и в стихотворението си „Македония“ – едно силно поетично свидетелство и за мъките, и за героизма на борците за освобождение на многострадалната земя. На 25 юни 2019 г. в Чешкия културен институт беше прожектиран филм за Владимир Сис, „Гражданинът Сис“, с режисьор Господин Неделчев-Дидо и Диана Захариева, като част от възпоменателната вечер за Владимир Сис, на която говориха историците Ани Златева, Теодоричка Готовска-Хецке, Диана Маркова и родствениците на чешкия българин Ружена Кръстева и Маня Христова.

За жалост, този толкова всеотдаден на българската кауза чешки журналист и обществен деец няма още своя възпоменателна плоча в столицата, където е прекарал значителна част от своя бурен и изпълнен с авантюри и перипетии живот. Предаването „Премълчаната история“ прави опит да се поправи несправедливостта с броя си от 3 юли 2019 г., когато за Владимир Сис разказват д-р Ани Златева и Диана Захариева.

 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05