Ласката на българската реч

За много от потомците на българските преселници в Бесарабия да дойдат тук сред звуците, картините, слънцето и въздуха на България е като да се оставят в нежната прегръдка на майка – ласкава, топла и мечтана. За други родствената връзка с прародината е възможност за реализация, приятни преживявания, екзотика. Зависи. От семейната традиция, от поколението, от хилядите случайни и закономерни обстоятелства, които чертаят пътя ни. Важното е България да е готова да приеме и даде на всяко свое „дете“ това, от което се нуждае. Пресечната точка е езикът, знанието за историята, географията, традицията и съвременната култура на страната. Една от малките, но доказани възможности за българите от традиционните общности отвъд границата са курсовете по български език, история и култура, провеждани от Департамента за информация и усъвършенстване на учителите на Софийския университет. С трима от тях ви срещаме в рубриката „Всичко за образованието“. Вера Стоянова е преподавателка по български език, дъщеря е на българистите проф. Елза Стоянова и проф. Иван Стоянов, основател на специалността „Украински език“ в Софийския университет, родственик на именития генерал Иван Колев Стоянов, „бащата“ на българската конница и защитник на Добруджа. Ирина Чурса е родена в Райновка, малко българско село в Приморския район, но от 40 години живее в друго село сред украинци и учи децата им на българските песни на майка си. Антон Танасов е гимназист в Мелитопол. Баща му е българин, но в семейството българският език и традиция не се пазят. Той обаче има желание да следва висше образование в родината на прадедите си. Чуйте ги.