След Освобождението голяма част от българските християни не са особено загрижени за образованието на децата си, в тях те виждат преди всичко помощници в кърската работа. И все пак при тях учителят на почит, първенците и хората от еснафа дават „мило за драго“ да го имат в градчето, знаят, че без просвещението децата им ще са заникъде в живота. Друго е разбирането у помохамеданчените българи. На тях няколко века им е внушавано, че те са временно на тази земя, вечното и хубавото е „горе“.
Така е било по турско време, така продължава и десетилетия напред. Но българските учители отиват в Родопите с намерението да сложат край на невежеството, да научат децата да четат и да пишат на езика, който говорят. Тогава се случват и най-големите учителски драми, а нерядко и трагедии.
За тях ще разкажат Владимир Арденски, автор на книгата „Първите светлинки в мрака“, журналистът Пенчо Чернаев, бивш главен редактор на вестник „Учителско дело“ и преводачката Мария Петкова, която е родопчанка и свидетел на тези премълчани събития.
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..
Седмицата минава под знака на 100-годишнината от рождението на художника Борис Димовски – майстор на карикатурата и илюстрацията с огромен принос за..
Йордан Радичков има рожден ден на 24 октомври, на същата дата за пореден път в град Берковица се връчва наградата на негово име за публикуван сборник с..
"Като диригент на Софийския духов оркестър, за Деня на народните будители, заедно с Общинския културен институт "Искър", ежегодно организирам концерт, в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
