Премълчаният Член 108 – три пъти изменян, но не отменен

По този член са осъждани хора за критични и подигравателни изказвания срещу режима и негови функционери, за разказване на вицове, писане на позиви и лозунги, за разобличаване на престъпления на хора от държавния апарат, за разпространяване или притежаване на забранена дисидентска, философска, политическа или религиозна литература. Към обвинението по този член често се е добавяло и обвинение по чл. 113, който предвижда същото наказание за такива деяния против СССР и други социалистически страни! Ал. 2 е приета през 1985, по време на „възродителния процес“.
Член 108 се намира в Раздел ІV от (тогавашния) Наказателен кодекс – „Противодържавна агитация и пропаганда“: „Който с цел да отслаби властта в Народната република или да ѝ създаде затруднения, проповядва фашистка или друга антидемократична идеология, възхвалява извършването на престъпления против Народната република или явно подбужда към такива престъпления, разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй, или разпространява литература с такова съдържание, се наказва с лишаване от свобода до 5 години“.
След като комунистите „паднаха“ от власт през 1989 г., той три пъти е изменян, но не отменен. Сега член 108 (изм. 1989 г. 1993 г., 2002 г.) гласи: „Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.“
Има хора преследвани, задържани и поставяни под следствие и досега по същия член. Явно е удобен и на управляващите в момента. А член 113 изчезна през 1989 година по технически причини: социалистическите държави в Европа вече не съществуваха.
Въпросът е, забранено ли е проповядването на комунизма в останалите страни, членуващи в ЕС, има ли различия в законодателствата в бившите социалистически страни и в държавите с по-стари демокрации.
По темата разговоряме с: проф. Никола Алтънков (историк), Никола Григоров (издател), проф. Кирил Топалов и Иван Сотиров.