„Фабиан“ е една от книгите, които са горени пред Берлинския университет от нацистите. Авторът ѝ е обявен за политически неблагонадежден, два пъти е арестуван, изключен е от Съюза на писателите, а творчеството му е забранено за издаване в Германия. Той е роден в Дрезден през 1899 г. Напуска земята през 1974 г. Свидетел на кризисни събития в превратни времена. Вероятно затова сам се определя като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Наричат го „будното око и съвестта на епохата“. За себе си казва: „Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това закостенялост, а други – характер.“
Първото издание на „Фабиан“ се появява през 1931 г. – времето на световната икономическа криза. Скандално четиво, което разтърсва общественото мнение. Фабиан носи чертите на автора си: човек, който търси морал и ценности, но не ги открива. Не случайно романът завършва със знаменателната фраза: „Той не можеше да плува“. Фабиан е образът на онзи, който не може да се впише в безумен и безчовечен свят. Наричат Ерих Кестнер духовен аристократ. И до края на живота си той отстоява това достойно звание. Борец срещу клишетата, автор на спасителни романи за деца и възрастни, поет и сценарист, защитник на творческото начало и свободомислието. Не случайно е и автор на есето „Слово за първия учебен ден“, в което се обръща към първокласниците така: „Живи и будни сте били до днес, от утре започва консервирането! Така, както направиха и с нас. От дървото на живота към консервната фабрика на цивилизацията – това е пътят, който ви предстои. Нищо чудно тогава, че вашето смущение е по-голямо от любопитството ви.“
А ето и още няколко от съветите му:
• Не позволявайте да ви унищожат детството!
• Не смятайте училищната катедра за трон или амвон!
• Съобразявайте се с онези, които се съобразяват с вас!
• Не бъдете много прилежни!
• Не се надсмивайте над глупците!
• От време на време не вярвайте на учебниците си!
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
За излекуването на един човек, в чиято душа са победили силите на злото и са я обсебили бесовете, се разказва в днешното евангелско четиво. След като..
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни..
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg