Мащабна конференция, посветена на рецепцията на Псевдо-Дионисий Ареопагит, знаменития неизвестен християнски учител от края на V - началото на VІ век, се проведе през септември във Варна. С участието на международно признати авторитети по темата от Германия, Италия, Русия, САЩ, Великобритания, Австрия, Черна гора, Румъния, България конференцията, организирана от проф. Георги Каприев (СУ), д-р Надежда Жечкова (СУ) и д-р Смилен Марков (ВТУ), се превърна в събитие от световно значение за философската и историческа медиевистика с важността и многообразието на темите, представени в докладите:
• тълкуване на връзката на Дионисий с Атинския неоплатонизъм (проф. Марк Едуардс и проф. Тео Кобуш);
• вътрешните норми на източното и западното възприемане на Дионисий (проф. Георги Каприев);
• влиянията на Динисий върху византийската източноправославна традиция (о. д-р Майнолди, проф. Дейвид Брадшоу, проф. Иван Христов, д-р Смилен Марков, проф. Кристоф Ерисман);
• мястото на Дионисий в ученията на големите западни мислители като Алберт Велики (д-р Мария Бургер, д-р Хенрик Анчулевич), Тома от Аквино (проф. Андреас Шпеер), Николай от Куза (проф. Изабел Мандрела), Герард от Ценад (д-р Клаудио Месарош) и Ерфуртските картузианци (проф. Михаил Хорков);
• въздействието на Дионисий върху възлови за Средновековието богословски и философски теми – символът като граница (доц. Гергана Динева), законът, редът и равенството (д-р Филип Иванович), европейската политическа традиция (проф. Гюнтер Меншинг).
Влиянието на свети Дионисий, покровител на френските крале, върху развитието на богословската, философска и историческа мисъл през средните векове и на Изток, и на Запад трудно може да се измери, достатъчно е само да се спомене, че той е автор на идеята за катафатическото (позитивното) и апофатическото (негативното) разбиране на Божествената същност.
В „Премълчаната история“ се обръща внимание върху това значимо, проведено в България научно събитие, за същността и протичането на което разговаряме с организаторите проф. Георги Каприев и д-р Смилен Марков, и студента Василен Василев.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
