Толерантни ли сме като общество или напротив – недоверчиви, мнителни и зле настроени към всеки, който не е като нас. Как съчетаваме грижата за близки и не толкова близки хора с актовете на насилие? В исторически план имаме достатъчно примери за прояви на толерантност и хуманизъм, в същото време периодично ставаме свидетели на изблици на агресия, които ни стъписват и изненадват. На какво се дължи това?
В студиото на "Нашият ден" Ива Дойчинова разговаря с психолога Иван Игов и с историка Емил Джасим.
Иван Игов наблегна на дискриминационните нагласи, "защото езикът на омразата е само една форма на проява на дискриминация":
"Става дума за т.нар. "социални нагласи", които в по-голямата си част са подсъзнателни. Нагласата е нещо по-дълбинно и тя е свързана първо с онова, което наричаме архетип – колективното безсъзнателно – от родители, от средата, от общността ни е създавано като деца. Като пораснем, те се превръщат в онзи пусков механизъм, който е част от дискриминацията. Първо се формира стереотипът, той е несъзнателен. А когато стереотипът се превърне в действие, той вече става дискриминация, езикът на омразата е част от него.
За голяма радост ние, българите, като народопсихология, нашите стереотипи не са дискриминативни. Ние сме една от най-недискриминативните нации в света. Даже папата забеляза, че София е единствената световна столица, където всички храмове на основни религии са на 50 метра един от друг."
"Няма акт на омраза, извършен в тишина – изтъква Джасим, цитирайки проф. Георги Лозанов. – Актовете на омраза винаги са предшествани от реч на омразата.
На свой ред мисълта предхожда речта и тук е проблемът. Как да надникнем в главите на хората и как да спрем езика на омразата, който формира омраза?
Всъщност отговорът не е сложен – няма как с омраза или високомерие да излекуваш омраза. Трябва любов, търпение и образование – това са класическите лекарства. Омразата е начин да се даде просто обяснение на сложни въпроси и от това трябва да се пазим и да помним, че в основата на омразата често стои невежеството."
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg