Един от многобройните парадокси на писмото е, че то е призвано да свърже и доближи разделените от обстоятелствата и разстоянията хора, но може и да е начин да държи на дистанция нежелани гости и да осигури спокойствие и уединение. Още от Античността писмото е част от реторичните умения, които се постигат чрез обучение и съблюдаване на определени изисквания и препоръки. Средновековието съзира в писмото средство за убеждаване и въздействие и издига изучаването и преподаването на епистоларни техники до истинска наука, появяват се енциклопедии и трактати, задаващи универсални модели за общуване и изява чрез писма.
През 16-и век се публикуват сборници с писма. Малко по малко писмото започва да се отърсва от реториката и строгите формули и да се превръща в начин за себеизява. Непринуденото и галантно общуване в салоните на френските аристократки от 17-и и 18-и век се пренася и в писмото. Връх в епистоларната култура с изключително въздействие върху последователки от много страни и в продължение на повече от век са писмата на Мадам дьо Севинье, френска маркиза от времето на Луи XIV и Луи XV, до дъщеря ѝ, Мадам дьо Гринян. Те повлияват на стила на образованите българки през Възраждането и по-късно, когато и те започват да пишат своите писма. В същото време замогналите се мъже търговци поддържат активна делова кореспонденция, която е условие за успех в сделките.
Още преди Възраждането по нашите земи се появяват т.нар. „писмовници“, съдържащи не само модели и ръководства за писане на писма, но и ценни сведения за надеждните транспортни връзки и цената на пощенските услуги във и извън рамките на Османската империя. Писмото е незаменим посредник в общуването между близки и делови партньори, макар и строго спазващо етикета и формулите за обръщение към получателя и съдържанието. И все пак, още от самата си поява в Античността и особено по-късно, то парадоксално служи и за себеиизразяване, монолог, прикрит зад паравана на диалога и тъкмо това го прави незаменимо в литературата.
По тънката нишка, деляща двете противоположни същности на писмото, тръгваме с д-р Маргарита Серафимова, авторка на книгата „Писмото и романът“ и доц. Надежда Александрова.
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в края на XIX и началото на XX век. Инсталацията е реализирана по проект "Мултимедийна инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", финансиран от Национален фонд "Култура". Историческият музей в Стрелча ни..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg