На 27 ноември преди 100 години в парижкото предградие Ньой е подписан договорът, с който победителите от Антантата сключват мир с победената България. Ньойският договор е една от трагичните страници в българската история, тъй като от територията на страната са откъснати земи от Кулска, Видинска, Царибродска, Трънска, Кюстендилска, Петричка и Струмишка околии, а Беломорска Тракия преминава първоначално под управление на Антантата, след което е предадена на Гърция. Вследствие на това близо 100 хиляди бежанци напускат изгубените територии, а над 600 000 българи остават да живеят в чужди държави.
Оттогава за България (както и за Унгария) започва да се говори, че е държавата, която граничи сама със себе си. Забранено е да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, задължителната военна служба е отменена, сухопътните сили не трябва да се повече от 33 000 души, включително полицията.
2,25 млрд. златни франка са репарациите, наложени на българската държава. Договорът е подписан от земеделското правителство на Александър Стамболийски, който, според легендата, чупи писалката, с която слага парафа си.
Въпреки това договорът е ратифициран на 15.ІІ.1920 г. Събитието е знаменателно за българската история, за него е изписано много, но книгата на Стоян Райчевски „Долу Ньой“ го осветлява от още страни – познати и непознати. За Ньой в „Премълчаната история“ говорим с автора Стоян Райчевски и с историка Николай Поппетров от Института по история към БАН.
Под това мото премина разговорът за красивите мигове на израстването и съзряването, но и за отговорността на младите хора. Гост бе проф. Владимир Пилософ: експерт по педиатрия, посветил кариерата и живота си на детското здраве. Той коментира най-наболелите проблеми в тази сфера: педиатричната грижа в България, отношението към ваксините, "завръщането"..
Фондация "Красива наука" организира множество любопитни събития в София, Видин и Монтана – какво и къде може да се види в последните дни на септември, разказва Любов Костова от фондацията. Науката отива на места, където не е била досега чрез поредица от уъркшопи и презентации. Днес и утре (24-25 септември) пътуващият фестивал ще бъде във Видин,..
Васил Желински има талант да обяснява как функционират сложните неща. Той може да представи проблеми на информатиката и математиката по достъпен начин – така казват за него всичките му близки хора. Самият той оценява високо добрите учители, които е имал, но и не пести критики към онези учители, които не обичат професията си, и казва, че е по-добре без..
Светослав Цветков или, както е по-известен сред своите познати и приятели, Бай Слави е незрящ ветроходец, моряк, "пират" и мечтател. Любовта му към морето е нестихваща като морските вълни. След като загубва зрението си решава да възроди идеята за създаване на Клуб за гребане, ветроходство и воден туризъм на хора с нарушено зрение "Пасат". Увлича..
В ценностната скала на българите образованието винаги е заемало едно от първите места. Затова началото на всяка нова учебна година е като национален празник. И тази не направи изключение. Както обикновено учители, ученици и родители бяха поздравени от министъра.На сайта стои поздравът на сегашния министър Цоков. "У важаеми ученици и Вие, скъпи..
С ретроспективна кинопанорама 42-рият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" отбеляза 80-годишнината на Цветана Манева. Програмата му включи и..
42-рият Фестивал на българския филм представя пред родната публика във Фестивалния и конгресен център в морската ни столица най-новата българска..
На 25 септември ще се състои поредното издание на Европейската нощ на литературата. За читателските гнезда в столицата и акцентите в програмата в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg