„Животът – преди и след Земята“ е заглавието на забележителна статия, написана от биолозите Алексей Шаров и Ричард Гордън, преобърнала стереотипните представи за възникването на живота на нашата планета.
В своето хипотетично проучване те прилагат един от прочутите закони на Гордън Мур, според който компютърната памет се усъвършенства експоненциално и на всеки две години броят на транзисторите в интегралните схеми се удвоява.
Правят го нетрадиционно: заместват транзисторите с основните градивни елементи на нуклеиновите киселини – нуклеотидите, а интегралните схеми – с генетичен материал. Резултатът е повече от изненадващ: ако се екстраполира правилото назад във времето, се оказва, че за да се развие животът в цялата му сложност от самото начало са необходими поне... 9 милиарда години. Възрастта на Земята обаче се изчислява едва на около 4 и половина милиарда.
Може ли да се обясни този парадокс? Успяха ли най-сетне учените да стигнат до единно понятие за живота или същества като вирусите и мулетата продължават да предизвикват неразрешими засега спорове? Има ли нови хипотези за произхода на самия живот извън нашата планета?
С физикохимика от СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Николай Денков търсим отговорите.
"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..
В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..
Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..
Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..
Пламена Николова е образователен експерт, ръководителка "Ранно учене" към Фондация "Райз България", ангажирана с ранното детско развитие и образование. Преди това е директор "Политики за децата" в Националната мрежа за децата. В рубриката "Всичко за образованието" тя гостува по повод сигнала за тежко насилие над дете от учителка в детска градина..
В началото на седмицата Николай Бареков, преди години работил като журналист, после работил като политик, а сега с плахи опити отново да се върне към..
В предаването "Български изпълнители" на 13 октомври 2025 ще ви представим отблизо оперната прима Цветелина Василева . В живота тя сияе с..
На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
