Тази седмица Асоциацията на европейските журналисти – България и Съюзът на българските журналисти излязоха със становища и открито писмо (АЕЖ) до премиера Бойко Борисов, в което настояват „натискът над журналисти да бъде спрян“, като се позовават на два случая от последния месец: свалената от ефир журналистка във варненска телевизия и случая с журналистката от БСТВ Нора Стоичкова в НС.
За етиката във взаимоотношенията между властта и медиите и как натискът върху журналисти може да бъде спрян, своя коментар в предаването „Мрежата“ направиха Светослав Терзиев, преподавател във ФЖМК и член на Управителния съвет на СБЖ, и Илия Вълков, зам.-председател на АЕЖ – България.
Според Илия Вълков: "Ние наблюдаваме едно системно поведение от страна на изпълнителната власт и на политиците, които се отнасят, меко казано, арогантно към колегите журналисти, които отразяват тяхната работа. Явно политиците се чувстват в толкова комфортно поле и толкова комфортна зона са успели да си създадат, че вече дори не искат да отговарят на въпроси, на които би трябвало да отговарят. И донякъде ние, журналистите, сами си направихме това нещо, защото през годините позволихме такова отношение, отблъснахме нашите читатели, зрители и слушатели. Преди поне те заставаха на страната на журналистите, защото вярваха, че малко или много журналистите работят в техен интерес, а не от страната на политиците."
Виждаме едно арогантно поведение не само от страна на хора, които са в политиката, но и от представители на едрия бизнес
"Това, че някой в даден момент се чувства в пълната си сила да бъде по-груб, да не се съобразява с мнението на другите участници на обществените и публични дебати, това означава, че принципите на т.нар. "демокрация", в която вярваме, че ние живеем, не работят. Има нещо счупено и развалено. Защото във всеки дебат и спор има различни гледни точки. И е редно да се уважават, без да бъде погазвано достойнството на която и да било страна. Тук не става въпрос за ценности, морал – думи, които по един или друг начин също се изтъркаха през последните години и нямат никаква себестойност. Говорим за професионални принципи. Принципи, които трябва да има всеки един министър, премиер, представител на прокуратурата, на съдиите. И от там нататък следва грубото отношение и винаги ще има обидени от този процес. Защото управляващите и силните на деня не понасят каквато и да било критика", смята Илия Вълков.
"Ние никога няма да омръзнем да говорим по тази тема на обществото, защото то има нужда от свобода на словото", подчерта Светослав Терзиев:
А свободата на словото не се извоюва еднократно, тя е постоянна борба
В момента, в който управляващите усетят, че контролират словото, те ще се възползват от него за сметка на обществото. Това е една перманентна борба и ние не трябва да се отказваме от нея. А какъв е новият контекст? Продължаващото усилие да се ликвидират медии, които не са в обхвата на контрола на управляващите. Има такива все още в България, не са много, и целта е да се прекрати тяхното съществуване или поне да се трансформират в това, в което се трансформираха 90 процента, че и повече от българските медии – в угодници на властта."
За работната група към комисията по културата и медиите
"Фактът, че са в кабинети, в случая кабинета на генералния директор на телевизията г-н Кошлуков, изолира само по себе си участието на обществото и медиите като негови представители. Това са затворени врати. Но доколкото участниците все пак са представители на организации, които имат отношение към медиите, няма как всичко да остане на тъмно и тайно. То излиза. И се вижда, че целта е по-нататъшното настъпление над свободата на словото в България и ограничаване на възможността на медиите да работят независимо." – категоричен е Светослав Терзиев.
Преди седмица по инициатива на комисията по културата и медиите в НС бе създадена работна група за промени в Закона за радио и телевизия. Заседанията на тази работна група обаче не са публични и никой не може да разбере какви промени в Закона за..
Тази седмица Конституционният съд обяви за неправомерни промените в Закона за защита на личните данни, засягащи работата на медиите. Къде е балансът между свободата на словото и защитата на личните данни, коментира доц. Жана Попова, преподавател във..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите,..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg