Тази седмица Асоциацията на европейските журналисти – България и Съюзът на българските журналисти излязоха със становища и открито писмо (АЕЖ) до премиера Бойко Борисов, в което настояват „натискът над журналисти да бъде спрян“, като се позовават на два случая от последния месец: свалената от ефир журналистка във варненска телевизия и случая с журналистката от БСТВ Нора Стоичкова в НС.
За етиката във взаимоотношенията между властта и медиите и как натискът върху журналисти може да бъде спрян, своя коментар в предаването „Мрежата“ направиха Светослав Терзиев, преподавател във ФЖМК и член на Управителния съвет на СБЖ, и Илия Вълков, зам.-председател на АЕЖ – България.
Според Илия Вълков: "Ние наблюдаваме едно системно поведение от страна на изпълнителната власт и на политиците, които се отнасят, меко казано, арогантно към колегите журналисти, които отразяват тяхната работа. Явно политиците се чувстват в толкова комфортно поле и толкова комфортна зона са успели да си създадат, че вече дори не искат да отговарят на въпроси, на които би трябвало да отговарят. И донякъде ние, журналистите, сами си направихме това нещо, защото през годините позволихме такова отношение, отблъснахме нашите читатели, зрители и слушатели. Преди поне те заставаха на страната на журналистите, защото вярваха, че малко или много журналистите работят в техен интерес, а не от страната на политиците."
Виждаме едно арогантно поведение не само от страна на хора, които са в политиката, но и от представители на едрия бизнес
"Това, че някой в даден момент се чувства в пълната си сила да бъде по-груб, да не се съобразява с мнението на другите участници на обществените и публични дебати, това означава, че принципите на т.нар. "демокрация", в която вярваме, че ние живеем, не работят. Има нещо счупено и развалено. Защото във всеки дебат и спор има различни гледни точки. И е редно да се уважават, без да бъде погазвано достойнството на която и да било страна. Тук не става въпрос за ценности, морал – думи, които по един или друг начин също се изтъркаха през последните години и нямат никаква себестойност. Говорим за професионални принципи. Принципи, които трябва да има всеки един министър, премиер, представител на прокуратурата, на съдиите. И от там нататък следва грубото отношение и винаги ще има обидени от този процес. Защото управляващите и силните на деня не понасят каквато и да било критика", смята Илия Вълков.
"Ние никога няма да омръзнем да говорим по тази тема на обществото, защото то има нужда от свобода на словото", подчерта Светослав Терзиев:
А свободата на словото не се извоюва еднократно, тя е постоянна борба
В момента, в който управляващите усетят, че контролират словото, те ще се възползват от него за сметка на обществото. Това е една перманентна борба и ние не трябва да се отказваме от нея. А какъв е новият контекст? Продължаващото усилие да се ликвидират медии, които не са в обхвата на контрола на управляващите. Има такива все още в България, не са много, и целта е да се прекрати тяхното съществуване или поне да се трансформират в това, в което се трансформираха 90 процента, че и повече от българските медии – в угодници на властта."
За работната група към комисията по културата и медиите
"Фактът, че са в кабинети, в случая кабинета на генералния директор на телевизията г-н Кошлуков, изолира само по себе си участието на обществото и медиите като негови представители. Това са затворени врати. Но доколкото участниците все пак са представители на организации, които имат отношение към медиите, няма как всичко да остане на тъмно и тайно. То излиза. И се вижда, че целта е по-нататъшното настъпление над свободата на словото в България и ограничаване на възможността на медиите да работят независимо." – категоричен е Светослав Терзиев.
Преди седмица по инициатива на комисията по културата и медиите в НС бе създадена работна група за промени в Закона за радио и телевизия. Заседанията на тази работна група обаче не са публични и никой не може да разбере какви промени в Закона за..
Тази седмица Конституционният съд обяви за неправомерни промените в Закона за защита на личните данни, засягащи работата на медиите. Къде е балансът между свободата на словото и защитата на личните данни, коментира доц. Жана Попова, преподавател във..
Киро Проданов отглежда странджански чай в родното си село Варовник в Странджа и успява да извоюва защитено наименование за произход за билката. Първото защитено наименование за произход от района на Странджа е мановият мед. Растението от рода..
Притчата за безумния богаташ, която се чете по време на светата Литургия през 9-ата неделя след Кръстовден, ни разкрива съдбата на онзи, който си поставя единствена цел в живота - натрупването на земни блага. За разлика от другите живи Божи създания,..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според доклада "Справяне с TikTok-крацията на Балканите", изготвен от неправителствената организация..
Как Народно читалище "Мустафа Кемал Ататюрк - 2003" - Пловдив помага на глухи и чуващи да общуват и да развиват актьорски умения? Това се случва чрез проекта "Инклузивно обучение по актьорско майсторство за глухи и чуващи". Идеята за проекта е на..
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла Даскалова "Съдия Светла Даскалова е съдия във Варненския окръжен съд и това към момента е всичко,..
Как Народно читалище "Мустафа Кемал Ататюрк - 2003" - Пловдив помага на глухи и чуващи да общуват и да развиват актьорски умения? Това се случва чрез..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Дъщерята и внучката на поетесата, писателка и преводачка Надя Кехлибарева гостуват в "Моето семейство" в деня, в който се навършват 92 години от рождението..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg