Тази седмица Асоциацията на европейските журналисти – България и Съюзът на българските журналисти излязоха със становища и открито писмо (АЕЖ) до премиера Бойко Борисов, в което настояват „натискът над журналисти да бъде спрян“, като се позовават на два случая от последния месец: свалената от ефир журналистка във варненска телевизия и случая с журналистката от БСТВ Нора Стоичкова в НС.
За етиката във взаимоотношенията между властта и медиите и как натискът върху журналисти може да бъде спрян, своя коментар в предаването „Мрежата“ направиха Светослав Терзиев, преподавател във ФЖМК и член на Управителния съвет на СБЖ, и Илия Вълков, зам.-председател на АЕЖ – България.
Според Илия Вълков: "Ние наблюдаваме едно системно поведение от страна на изпълнителната власт и на политиците, които се отнасят, меко казано, арогантно към колегите журналисти, които отразяват тяхната работа. Явно политиците се чувстват в толкова комфортно поле и толкова комфортна зона са успели да си създадат, че вече дори не искат да отговарят на въпроси, на които би трябвало да отговарят. И донякъде ние, журналистите, сами си направихме това нещо, защото през годините позволихме такова отношение, отблъснахме нашите читатели, зрители и слушатели. Преди поне те заставаха на страната на журналистите, защото вярваха, че малко или много журналистите работят в техен интерес, а не от страната на политиците."
Виждаме едно арогантно поведение не само от страна на хора, които са в политиката, но и от представители на едрия бизнес
"Това, че някой в даден момент се чувства в пълната си сила да бъде по-груб, да не се съобразява с мнението на другите участници на обществените и публични дебати, това означава, че принципите на т.нар. "демокрация", в която вярваме, че ние живеем, не работят. Има нещо счупено и развалено. Защото във всеки дебат и спор има различни гледни точки. И е редно да се уважават, без да бъде погазвано достойнството на която и да било страна. Тук не става въпрос за ценности, морал – думи, които по един или друг начин също се изтъркаха през последните години и нямат никаква себестойност. Говорим за професионални принципи. Принципи, които трябва да има всеки един министър, премиер, представител на прокуратурата, на съдиите. И от там нататък следва грубото отношение и винаги ще има обидени от този процес. Защото управляващите и силните на деня не понасят каквато и да било критика", смята Илия Вълков.
"Ние никога няма да омръзнем да говорим по тази тема на обществото, защото то има нужда от свобода на словото", подчерта Светослав Терзиев:
А свободата на словото не се извоюва еднократно, тя е постоянна борба
В момента, в който управляващите усетят, че контролират словото, те ще се възползват от него за сметка на обществото. Това е една перманентна борба и ние не трябва да се отказваме от нея. А какъв е новият контекст? Продължаващото усилие да се ликвидират медии, които не са в обхвата на контрола на управляващите. Има такива все още в България, не са много, и целта е да се прекрати тяхното съществуване или поне да се трансформират в това, в което се трансформираха 90 процента, че и повече от българските медии – в угодници на властта."
За работната група към комисията по културата и медиите
"Фактът, че са в кабинети, в случая кабинета на генералния директор на телевизията г-н Кошлуков, изолира само по себе си участието на обществото и медиите като негови представители. Това са затворени врати. Но доколкото участниците все пак са представители на организации, които имат отношение към медиите, няма как всичко да остане на тъмно и тайно. То излиза. И се вижда, че целта е по-нататъшното настъпление над свободата на словото в България и ограничаване на възможността на медиите да работят независимо." – категоричен е Светослав Терзиев.
Преди седмица по инициатива на комисията по културата и медиите в НС бе създадена работна група за промени в Закона за радио и телевизия. Заседанията на тази работна група обаче не са публични и никой не може да разбере какви промени в Закона за..
Тази седмица Конституционният съд обяви за неправомерни промените в Закона за защита на личните данни, засягащи работата на медиите. Къде е балансът между свободата на словото и защитата на личните данни, коментира доц. Жана Попова, преподавател във..
През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата...
В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични..
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg