В какви условия работят журналистите у нас?
Големите общини харчат приблизително 2,5 мил. лв. на година за "медийни услуги", същевременно малките и независими медии по места са изправени на ръба на оцеляването, а хората, работещи в тях, нерядко се изправят пред заплахи.
"Журналистите имат нужда от етична подкрепа, от подкрепа на професионални общности, от консултация с колеги по етични казуси и как да се справят с професионалните си ангажименти при отразяване на събития. Тази липса на референтна общност ги кара да се чувстват притиснати, да се цензурират сами – това са изводите от 3-годишно проучване на Асоциация "Прозрачност без граници", представени на конференция "Медиите в България 30 години по-късно" и обобщени от Катя Христова.
Има и оптимистична новина и тя е, че "около 90% от заведените дела срещу журналисти завършват с оправдадане на потърпевшите... Така че журналистите донякъде могат да разчитат на обществена подкрепа и донякъде на съдебната власт" – казва Христова.
Как изглежда натискът на местно ниво?
Журналистите не вярват, че правата им биха били защитени адекватно в съда. Извън столицата и в малките населени места те работят в трудни условия и без подкрепа.
"В България засега не е възможно една медия да се издържа от дарения на граждани. Рекламодателите се страхуват да рекламират в издания, критични към местната власт, стига се и до заплахи за саморазправа" – картината обобщават Мариета Димитрова, главен редактор и собственик на информационна агенция „Благоевград нюз“, и Мария Димитрова, главен редактор на онлайн изданието „Зов нюз“, Враца.
За регионалния страх и за регионалните медии в условия на липса на свобода на словото „Нашият ден“ потърси мнението на д-р Катя Христова, политолог и преподавател в Нов български университет, и регионалните журналисти Мариета Димитрова и Мария Димитрова.
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета Начева и доц. Владислав Миланов , преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Д оц. Владислав Миланов : "Чистото и задълбочено политическо..
Георги Трайков от София се захваща с реставрирането на мебели почти като на шега, а се увлича дотолкова, че създава собствено ателие и се сдобива и с помощник – тапицера Александър Петренко. Да се реставрират мебели изглежда лесно, но е свързано с много груба и фина работа, усет за душата на предметите и за тяхната история. И понеже Георги..
В неделното евангелско четиво Христос излекува двама слепци и един, обхванат от бяс ням човек. За Сина Божи, който е Лекар на душите и телата, това не е първото изцеление. Прави впечатление не отричането на безспорното чудо, а неговото обяснение. Множество са физическите недъзи, които Христос облекчава, но винаги показва, че истинският носител на..
Защо 12 години след протестите ДАНСwithme и "Белия автобус" днес по площадите на големите български градове отново има протестиращи хора, които искат справедлива съдебна система у нас . Какво пропусна гражданското ни общество, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ. Какво..
Осъдителната присъда за журналиста Борис Митов и "Медиапул" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова , преподавател във ФЖМК. "Това дело е изключително важно в няколко посоки, особено сега, когато говорим за събитията с кмета на Варна и за всички последици от действието на прокуратура, на Антикорупционната комисия и..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
RADAR Festival Beyond Music се завръща между 7-и и 10-и август във Варна и както всеки път, предлага богата програма от аудио-визуални преживявания...
В редакция "Хумор и сатира" сме виждали всякакви забавления и сме се убедили, че много важно е забавлението да е на точното място в точното време...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg