След като телефонът засенчи и почти измести традиционната поща с бързината и непосредствеността на гласовата връзка между хората, с изобретяването на интернет и непрекъснато усъвършенстващите се канали и устройства за общуване като че ли писмото получи шанс за нов живот. Дали наистина е така.
Да, сега можем да си обменяме имейли, грижливо и обмислено написани почти като по времето на хартията, мастилото и пощенския плик, прелитащи за миг, независимо от разстоянията. В някои сфери като деловата и дипломатическата кореспонденция формулировките и правилата са толкова строги и задължителни, колкото и в старите писмовници.
В същото време децата ни разпращат и получават десетки съобщения, движейки пръстите си със завидна скорост по екраните на мобилните си устройства, но знаците и буквите, които си обменят, са твърде далеч от писмото, може да напомнят устната реч, а може изобщо да не прибегнат до словото. Тогава?
Ако традиционното писмо може да е маска, скриваща истинското лице на автора си, то все пак изгражда някакъв образ, макар и измислен. Какъв образ може да създаде поредицата от букви, цифри и шаблонни изображения.
В последното предаване от цикъла търсим отговор с д-р Маргарита Серафимова, доц. Надежда Александрова, проф. Ангелина Вачева, проф. Николай Чернокожев, проф. Иванка Мавродиева и няколко обикновени тийнейджъри.
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
