В една своя реч, произнесена на Европейския културен форум 2016, Федерика Могерини – върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността – подчертава следното: „…Културата може да бъде поле за битка. Тя е била бойно поле в Европа от векове. Но културата може да бъде и мястото, където хората се срещат и извличат максимума от своето разнообразие. Това е изборът, който направихме при създаването на нашия Европейски съюз. Когато Европа се ангажира със света, културата трябва да бъде в основата на външната ни политика…
Културната дипломация е за опазване, но също така и за иновации и нови идеи. Ако наистина искаме да поставим културата в основата на външната си политика – тогава се нуждаем от цяла Европа… Всички държави-членки имат свое силно културно наследство. Всички ние имаме дълбоки и жизнени културни отношения с трети страни. Това многообразие е нашата сила…“
А в чл. 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предлага модел за културно сътрудничество между държавите от ЕС, ...чрез „културна дипломация“ за насърчаване на глобален ред, основан на мир, както и на принципите на правовата държава, свободата на изразяване, взаимното разбирателство и зачитането на основните права…
Приема се, че мисълта за „културна дипломация“ активно се налага в международните отношения като подход, в началото на 30-те години, когато произведенията на изкуството, природните забележителности и културното наследство като цяло, се използват като инструмент на политиката на съответната страна за изграждане на нейния положителен образ. Да бъде възприемана като държава с потенциал и добри перспективи за партньорство.
Вече имахме възможност да представим позицията и отношението към културната дипломация на ръководители на дипломатическите мисии у нас – на Н. Пр. г-н Стефано Балди – извънреден и пълномощен посланик на Република Италия, както и наскоро отпътувалите от България – Н. Пр. г-н Душан Щраух – извънреден и пълномощен посланик на Чешката република и на Н. Пр. г-н Ставрос Августидис– извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър.
В това предаване наш гост е д-р Кирил Калев, директор на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. С него продължаваме разговора за мястото на културното наследство в културната дипломация и за нейната роля за развитието на успешното постигане на политически, икономически и често пъти и глобални стратегически цели.
Д-р Кирил Калев има значими изяви в областта на журналистиката, културата и дипломацията. Той е един от инициаторите и създателите на първото частно радио у нас – радио „FM+“. Композира песни, популярен изпълнител е на своята музика във формата „Изпята поезия“ и има издадени три аудиоалбума с негови творби.
От 1997 до 2001 г. д-р Кирил Калев е посланик в Република Австрия. Отличен е с „Голям почетен знак на лента за заслуги към Република Австрия“. Автор е на книгата „Традиция и бъдеще – 120 години дипломатически отношения между България и Австрия“.
Днес (9 април) от 18:30 часа в Литературния клуб на Столична библиотека в поредицата "Преводач на месеца" ще гостува Рада Шарланджиева. Освен с преводаческа дейност, тя се занимава и с журналистика, есеистика и критика. По време на срещата с читатели нейния творчески облик ще представят проф. Михаил Неделчев, проф. Албена Бакрачева и доц. Йордан..
С премиера на спектакъла "Мъртвешки танц" от Аугуст Стриндберг ще посрещне публиката си на 10 април Драматичният театър "Адриана Будевска" в Бургас . Постановката по пиесата на големия шведски драматург е дело на Мария Генова. Младата режисьорка е победителка в първото издание на конкурса за абсолвенти, завършващи режисура за драматичен театър...
Автори от Добрич гостуваха с творческа вечер и литературно четене в Дом "Дора Габе" в София. Писателят Красимир Бачков, автор на сборниците "Някъде там" и "Разкази от този и онзи свят", и Петранка Божкова – поетеса и журналист, дългогодишен кореспондент от Добрич за БНР Радио Варна, представиха свои творби. Среща със столичната публика имаше и..
Преиздадоха " Джобен психотерапевт " на Сузана Макмахън Това е книга, помогнала на милиони хора в цял свят да разберат себе си и сами да си помогнат. Тя предлага отговори на въпроси, които за мнозина са жизненоважни, като се започне от "Кой съм аз?" и "Какъв е смисълът на живота?", и се стигне до "Какво мога да контролирам?" и "Как да приема себе..
Живописецът и уебдизайнер Любомира Попова говори в "Нашият ден" за брандирането при създаване на културни събития – за следването или избягването на трендовете, за подходящите и неподходящи визуални елементи, за сложните и прости послания. "Съвременният творец е много по-свободен да бъде себе си, да изразява концепциите си по начина, по който..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg