Един разговор за загубата на паметта, рушенето на културното наследство и изчезващите спомени за знакови имена и творци. В "Нашият ден" гостуват Йордан Камджалов, Владо Руменов от "Форум културно наследство" и Екатерина Джумалиева, директор на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“. Конкретният повод за разговора с Ива Дойчинова е каузата на Камджалов „Да опазим културното наследство на Димитър Ненов“.
"Винаги съм бил търсач на ренесансовите хора, които не са просто архитекти, не са просто композитори или пианисти. Ненов е признат от западната преса за абсолютен гений, в момента, в който са живи най-големите пианисти на планетата и Барток, и Прокофиев, и Рахманинов – Ненов е техен съвременик" – каза Камджалов.
Димитър е български пианист, композитор, музикален педагог, архитект и общественик. А от разговора в студиото научихме, че е основателят на архива в радиото.
През 1920 г. той заминава за Дрезден, където постъпва като студент по архитектура във Висшето техническо училище. В продължение на няколко години изучава архитектура. Занимава се и с философия, литература, история на изкуството, математика и физика. Същевременно учи пиано и теория и композиция в консерваторията в Дрезден. След като завършва архитектура през 1927 г., се завръща в България и работи известно време като архитект в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а също и в Главна дирекция на железниците. Специализира архитектура на железопътни сгради в Италия. Ръководи възстановителните работи в Борисовград, днешния Първомай, след Чирпанското земетресение 1928 г. Строи няколко жп гари, жп лаборатория, противотуберкулозен диспансер в Хасково.
Следващата седмица в зала България Йордан Камджалов ще дирижира вокален цикъл "Родина" и оратория "Коледа" на Димитър Ненов.
Всеки, който желае да помогне спасяването на къщата на Ненов в Разград, може да закупи специални коледни благотворителни картички, изработени от деца от цялата страна на възраст от 4 до 14 години, участници в националният ни конкурс на тема "Коледа".
Оказва се, че въпреки добрата воля и усилията на отделни хора и институции, процесът по опазване и съхраняване на културното наследство и в страната, и в София върви бавно, скован от административни правила, тежести и корупция. Ситуацията не буди оптимизъм. Чуйте разговора.
Леона Асланова, автор на книгата "Иновация и деновация", разглежда феномена на деновацията като ключов елемент в разбирането на днешната икономическа ситуация в България. В предаването "Време за наука" по програма Христо Ботев, Асланова представи своята гледна точка за това как ниското ниво на знания и умишленото вземане на погрешни системни решения..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" бе обсъдено бъдещето на академичното предприемачество в България и възможностите за изграждане на национален хъб, който да свърже университетите и бизнеса. В студиото бяха поканени г-жа Светлана Димитрова, ръководител на проекти към научно-изследователския сектор на Софийския университет, и..
Кремена Стефанова е жена с кауза, или, по-право, с няколко каузи, най-съществената от които напоследък е фермерският пазар в Стара Загора – събитие, което въпреки сравнително краткото си съществуване е вече утвърдено, посещавано, както от производителите, така и от потребителите. Събитие, което, на първо място и най-вече, е очаквано с нетърпение...
Преди няколко дни България стана част от глобалната инициатива "Обща молитва за мир", която събра съмишленици от цял свят в общ стремеж към мир и благоденствие. На 21 септември йога студия от София, Пловдив, Варна, Бургас, Перник и Габрово се включиха в международната инициатива за първи път. Събитието привлече участници от различни социални слоеве..
Адриан Ванденберг е златокосият китарист, заменил навремето Джон Сайкс в "Уайтснейк"! Той е най-големият аксмен, който Нидерландия даде на света след гениалния Еди ван Хален. Аджи e в светлината на прожекторите със своята едноименна формация, но с нови лица в нея, за своя пети студиен албум "Sin". На 27 септември 2024 г., нидерландският китарен..
С ретроспективна кинопанорама 42-рият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" отбеляза 80-годишнината на Цветана Манева. Програмата му включи и..
42-рият Фестивал на българския филм представя пред родната публика във Фестивалния и конгресен център в морската ни столица най-новата българска..
На 25 септември ще се състои поредното издание на Европейската нощ на литературата. За читателските гнезда в столицата и акцентите в програмата в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg