Тръгваме по дирите на безценните документи, за да търсим пътя, който изминават, докато попаднат в ръцете ни. Влизаме в хранилищата и лабораториите за реставрация и консервация на Националната библиотека, Църковния архив, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Института за изследване на изкуствата, БАН, Етнографския музей, Музея на МВР, където експерти ни показват реставрационни методи на стари свитъци, пергаменти и книги. Разказват ни историите на различни документи и през тях илюстрират спецификата на текстовете, боите, с които са написани и украсени те.
Епизод 2 е със заглавие: „Реставрацията – между чаеното масло, боите, шикалките, мулажите и дигитализацията“. В него експерти и учени разказват за консервацията и различните обработки на книжните паметници. За метода за „обезпаразитяване“ на книгите „аноксия“ и какво представляват мулажите. От какво са се изработвали боите за писане през вековете и какви експерименти се правят днес.
Събеседници: от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“: доц. Красимира Александрова, директор; д-р Бояна Минчева, ръководител направление „Опазване на ръкописно документалното наследство“; д-р Александър Касабов, главен библиотекар в музикално издание и звукозапис, и Наталия Владинова, консерватор и реставратор. И още: проф. Боряна Христова, от катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, проф. Елисавета Мусакова от Института по изследване на изкуствата към БАН, проф. Вася Велинова, ръководител на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, доц. Христо Темелски, директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия.
В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..
"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..
Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година – Сусуму Китагава , Ричард Робсън и Омар М. Яги . Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF) – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули"...
Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда по физика за 2025 г. на трима изтъкнати учени от Съединените щати – Джон Кларк (Калифорнийски университет), Мишел Х. Деворе (Университет Йейл и Калифорнийски университет) и Джон М. Мартинис (Калифорнийски университет). Отличието е за тяхното откритие на макроскопичния квантов..
Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..
На днешния Петковден своя патронен празник празнува Академичен хор "Света Параскева" към Националната художествена академия в София...
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима..
Фестивалът на съвременната българска керамика се наложи през последните години като най-голямото и обединяващо събитие, което мотивира художниците..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg