Дали? Миш-маш на Станислав Лем дава изненадващ отговор на този екзистенциален въпрос и освен самия отговор, още много послания в текста са неочаквани и провокативни. Историята на един автомобилен състезател, преминал през поредица от трансплантации, неусетно придобива мащаба и на история на човешкия род изобщо, сграбчена от гениалната хрумка и перфектната драматургия на Станислав Лем в един съдбоносен момент от съвременността. Комедийно-хорорните изкривявания на тази възможно-невъзможна история са предизвикателство за аудиопостановката и 5 години след нейната премиера на 14 декември 2014, радиопиесата Миш-маш в режисьорската интерпретация на Гаро Ашикян е още по-актуална и въздействаща.
Йосиф Шамли изпълнява ролята на адвоката Харви, една от двете главни роли на пиесата. Посвещаваме това повторно излъчване на Миш-маш на паметта му.
Преди да стигне до Радиотеатъра, Миш-маш има вече дълго и сложно творческо CV. Написана е през 1955 г. като радиопиеса със заглавие Вие съществувате ли, мистър Джонс?/ Czy pan istnieje Mr Jones? През 1968 радиопиесата е превърната от автора в сценарий на полски телевизионен филм със заглавие Миш-маш/Przekladaniec, чийто режисьор е Анджей Вайда.
Действието във филма се пренася напред в бъдещето и, обърнете внимание, това „напред в бъдещето“ от гледна точка на 1955-а е всъщност 2000 година, когато медицината вече ще се хвали с толкова фантастични успехи, че въпросът за началото и края на живота и за идентичността ще стоят по коренно нов начин. Филмът обикаля Европа, предизвиква многобройни анализи и получава международни награди, дори специалната награда на Фестивала на фантастичните филми в Испания. През 1969 радиопиесата е преведена и издадена на английски език. Започва и нейният динамичен сценичен живот. Преводът Миш-маш на заглавието Przekladaniec е свободен превод. Буквалният превод е Многопластов сладкиш. Макар и не достатъчно разговорен, директният превод цели дълбоко в гротесковото значение на текста, акцентира върху построяването на нещо от слоеве, върху създаване на нова креатура от пластове.
Зад фантастично-гротесковия сюжет изниква втора история, която коментира същностни идеи на цивилизацията. Автор, който използва науката, за да изрази философска истина – е най-кратката рецензия на The Times.
Това силно, ефектно и пълно със съспенс аудио направиха актьорите Йосиф Шамли, Иван Юруков, Ана Пападополу, Вяра Коларова и Георги Къркеланов, Гаро Ашикян, режисьор, композитор и автор на музикална картина и студийните звукорежисьори Живко Марев, Константин Райдовски и Димитър Василев.
Слушайте в неделя, 15 декември от 16-00 ч. по програма "Христо Ботев".Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg