Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Да чакаме или да не чакаме духовата музика

БНР Новини

Татяна Лолова, Илка Зефирова и Петър Пейков са гласовете в пиесата от неделя след полунощ, така че имаме мотивация да чакаме. Какво по-точно ще дочакаме, ако решим да чакаме?

В нощния терен за радиодраматургия ще чуем текст на Ги Фоаси/Guy Foissy, написан през 1975 г. и поставен от Радиотеатъра 20 години по-късно от режисьора Илия Атанасов. Ги Фоаси е едно сравнително непознато име на драматург, а Да почакаме духовата музика – един с голяма вероятност абсолютно непознат текст. Но гласовете, гласовете са добре познати и са свършили работата си направо виртуозно, така че – определено да почакаме.

Ги Фоаси е един от обичаните автори на френския кафе-театър. Последовател е на Бекет и Йонеско, като представя хронологично следващото поколение френски драматурзи, и то по-точно онези, които се фокусират върху непретенциозните и гъвкави като употреба сценични пространства. Да почакаме духовата музика е чудесен пример за трудно постижимото съчетание от качество и лекота, без ни най-малък, без абсолютно никакъв компромис със сериозността и дълбочината на съдържанието, с мъдростта на посланията.

Концепцията за кафе-театъра/Café-Théâtre датира от 1960 г. През онази прословута година Maurice Alezra отваря първия кафе-театър в един магазин за хранителни стоки и напитки в Париж, който се казва Старата Решетка/La Vieille Grille. В началото там са представяни както спектакли, така и поезия и песни. През 1966 Bernard Da Costa, друг френски драматург, учредява първия истински кафе-театър, който вече носи името Кафе-театър, в едно кафене, кафенето Royal, пак в Париж, и този театър работи в продължение на три месеца. След това кафе-театрите се качват на гребена на вълната, започват да никнат и изчезват като гъби, и през 1977-а в Париж вече има 21. Истински феномен на 70-те. Да почакаме духовата музика е създадена точно в този период, през 1975 г.

С този текст определено можем да получим впечатление за тази особена разновидност на сценичната драматургия, която може да се реализира в минималистични условия, с малко действащи лица, предполага публика от 40-50 души, прости и условни сценични хватки, и която обаче наблюдаваме от съвсем близо. Общуването е директно и пълноценно. Няма условността на сцената и дистанцията, които създава истинската театрална зала. Освен това тази директност и контакт с актьорите, които са на метър-два от публиката и в непрекъснато движение, дава свобода на нещо много важно за концепцията на създателите му – можеш да си позволиш да се изразяваш без никакви табута. 

Разговорната реч, жаргонът, елиптичните изречения, многоточията и изстреляните реплики в светкавичен диалог са характерни за стилистиката на кафе-театъра. На ниво сюжет това е едно типично и чаровно френско явление, при което дребно предизвикателство, хитро хрумване или стремително развихрящ се конфликт в малък отрязък от време успяват да внесат чувство за свежест и удоволствие от съпреживяването на нещо, което е остроумно измислено.

Интересен е фактът, че пиесите на Ги Фоаси и специално тази, Да почакаме духовата музика, имат огромен успех и дълга постановъчна традиция в Япония. Очевидно логиката на диалога и мисленето на Ги Фоаси по някакъв парадоксален начин комуникират пряко с японските театрални традиции, като внасят и ново, актуално съдържание.

Слушайте в неделя, 15 декември от 00,30 ч. по програма "Христо Ботев".


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Епизод 5: Роклята на Алла

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 23.03.24 в 08:35

Неподражаемият Славомир Мрожек в неделния радиотеатър

Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..

публикувано на 22.03.24 в 14:15

Епизод 4: Кураж на неочаквани места: Серго и Мария

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 16.03.24 в 08:30

Скритата реалност

Според руския академик Козирев времето е енергия, способна да се разсейва или концентрира. Известните огледала на Козирев променят плътността на времето и доказват, че човешкият мозък е способен да получава информация независимо от географията и от времето. Те предават и приемат информация. Там миналото и бъдещето се преплитат. Според академик Козирев..

публикувано на 15.03.24 в 15:02

Епизод 3: Кураж на неочаквани места: Юлия и Люба

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 09.03.24 в 08:45