Няма напредък в работата на мултидисциплинарната експертна съвместна комисия на България и Северна Македония по спорните исторически и образователни въпроси, дори има връщане назад. Има ли напрежение и къде се корени то – възможни решения – коментират в "Нашият ден" експертите проф. Иван Илчев и доц. Борислав Георгиев.
Проф. Иван Илчев, дългогодишен ректор на СУ "Св. Кл. Охридски", д-р на историческите науки, член-кореспондент на БАН, е тревожен по отношение на казуса.
Обвързаността на резултатите от експертния дебат и политическото поведение на премиерите може би изигра лоша шега
"В Македония има хора с различни усещания по темата, има настроени силно антибългарски, има хора безразлични, а има и хора, които помнят добре своя корен. Не бива да обобщаваме, както обобщаваха от Политбюро навремето. – каза проф. Илчев и конкретизира – От самото начало общественото мнение се втурна към това, което му е най-много познато. От общо 14 точки всички погледи се насочиха само към една, а другите са важни и не е направена нито една стъпка: например точката за разширяването на информацията респективно в двете страни, която предвижда изпращането на кореспонденти – респективно в София и в Скопие – на съответните национални телевизии и радиостанции; Пускане на кабелни телевизии и в двете страни; Размяна на вестници; Подобряване на транспортната комуникация, която е застинала на нулата и въпреки всички клетви от двете страни, нищо не се е помръднало; Подобряване на стокооборота – ние не си даваме сметка, или по-скоро не ни е приятно, но естественото положение на стокооборота на Северна Македония е насочена от север на юг, т.е. от долината на реката Вардар и Морава към Белград и Солун, и към нас отива много малка част от този стокооборот... Всичко това трябва да се изпълни, а историята е само една част от това."
По отношение на Гоце Делчев и цар Самуил
"Дебат реален няма, за да има реален дебат, трябва да има реални аргументи. Реални аргументи македонската страна на практика няма. Това е казано ясно в Битолския надпис на Иван Владислав, където се казва "Българин родом" и се описва от какви родители е родом."
Големият въпрос е, че тези измислени по същество конструкции бяха положени в основата на македонската държавност
"Един голям пробив на комисията е, че подписахме преди 7-8 месеца текстове, в които се казва, че Самуил е цар на България, че свети Климент Охридски и свети Наум Охридски са изпратени в Западна България от владетеля на България княз Борис I да разпространяват новата писменост и религиите и т.н. Проблемът е, че ние можем да си подписваме всякакви, да го кажа пренебрежително, хартишки, но ако нещата в тях не влязат в съзнанието на хората от Северна Македония, не сме направили нищо. И това прозвуча изключително ясно и изключително цинично преди няколко дни, когато Зоран Заев и Бойко Борисов се прегръщаха на борда на американския самолетоносач, а два дни преди това Заев в реч, посветена на празника на св. Климент Охридски, съумя за 10 минути да не спомене нито веднъж думите "България" и "български". И то при положение че правителствата на двете страни са се ангажирали да приемат това, което комисията е подписала, т.е.
Имаме абсолютно пренебрежение към това, което е подписано
и аз нямам някакви очаквания, че положението ща стане по-добро." – смята проф. Иван Илчев.
Целият спор за македонския език е много излишен
"За наше огромно съжаление значимите постижение на нашите предци – Константин Преславски, Наум Охридски – не са влезли в общата европейска исторически култура, те са екзотичен придатък, за който знаят малка група специалисти. Европейското обществено мнение, за съжаление, разсъждава така: след като има държава Северна Македония, тя си има своя история, свой език. И благодарение на пренебрегването на този въпрос от редица наши властници, политици и правителства през последните десетилетия ние в момента сме изолирани в Европа и в света." – подчерта проф. Илчев и беше категоричен, че и малките крачки, които са направени, са изключително важни, защото не можем да очакваме в рамките на 1 година да се промени антибълрското отношение, което е напластявано повече от 100 години.
Доц. д-р Борислав Георгиев, езиковед и преподавател в Нов български университет, коментира приетата от Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) "Харта за македонския език", в която са конструирани исторически и езикови аргументи в защита на официалния книжовен език на Република Северна Македония като отделен самостоятелен език с континуитет и генеалогия, определян в Скопие като "македонски". От своя страна позицията на БАН остава единодушна и непроменена – официалният език в Република Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език.
"Становището на БАН в сбит вариант пресъздава основните положения от брошурата "Единството на българския език в миналото и днес" (1978) и това издава позицията на Метрополията към периферията. От днешна гледна точка този език и стил, възприет в тази брошура, не е особено подходящ.
Но днес е повече от очевидно, че съществува македонски език,
колкото и неприятно това да звучи на някого. Доколкото има разлики между българския и македонския книжовен език, те са най-малко в областта на граматиката. Различията са най-вече областта на лексиката. Когато навремето започнаха да правят "македонскиот литературен jазик", направиха няколко хитри неща. Извадиха всички стари думи, които не са в употреба в българския книжовен език, от речника на Найден Геров, и ги въведоха в употреба. Там, където още не можеха да намерят подходяща дума, вземаха от сръбски. След това сръбските заемки станаха значително повече. Така че до голяма степен македонският книжовен език към днешна дата съдържа в доста голяма степен сръбска лексика, което е печалното."
"Би би било твърде непрофесионално от лингвистична гледна точка да си затваряме очите пред очевидностите, че такъв език съществува. С малко различия в граматиката, но много различия в лексиката и фонетиката, спрямо българския език." – подчерта доц. Борислав Георгиев и добави, че ако продължава да се прилага същият начин на мислене при решаването и на въпроса за македонския език, доникъде няма да стигнем.
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg