12-годишна преписка може да срути хилядолетен храм

Предисторията на този казус, свързан с културното ни наследство, започва през 2007 г., когато по време на строителни работи в Балчик археолозите откриват храм на Великата Богиня Майка на боговете, Кибела.

Храмът е част от архитектурен комплекс, подобен на Помпей в Италия. И докато последният посреща хиляди туристи всяка година от целия свят, то храмът на Кибела в Балчик вече 12 години чака и се надява да получи вниманието и грижите, които заслужава.

Находките, открити през 2007 година в Балчик, са реставрирани и консервирани и са изложени в Историческия музей в града. Това са повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи на Афродита, Пан, Посейдон, Дионис, епиграфски паметници, над 200 монети, глинени лампи и други. Самият храм е обявен за национален паметник на културата – той е държавна собственост, но върху частен имот.

Започва размяна на писма между общината, министерството на културата и собствениците… а междувременно храмовият комплекс се руши и потъва, завличайки и околните къщи.

"Жалкото е, че в един момент ние, общината, и Историческия музей – да, реставрирахме находките, движимите културни ценности, но самата архитектура остава в частния имот и ние там не можем нищо да направим. Освен аз да отида и да го почистя, както правя всяка година по няколко пъти. Архитектурата долу се руши, храмът се руши, преддверието е вече в наистина отчайващо състояние. Беше нормално да бъде експонирано, да бъде социализирано и да идват туристи при нас. Когато печелим ние и община Балчик, печели и България. Там има нужда и от укрепване, защото е много опасно за съседния парцел", каза за БНР Радостина Енчева, директор на Историческия музей в Балчик.

"Всичко сме склонни, стига да се пази културното наследство, да се развива, да се социализира. Склонни сме и да си го вземем всичко и да го донесем тук в "Двореца". Значи за 15 дни ще го организираме. Ако не се разберат общината със собственика, ние сме склонни да подкрепим всяка добра идея за развитието, в крайна сметка и на Балчик, и на региона, и на културния туризъм, и на съхранението за паметта на такъв прекрасен обект. Обаче, ако не могат да се разберат на място, взимаме ги нещата и ги носим тук, за 15 дни" – каза министърът на културата Боил Банов.

Но за да не затънем в този 12-годишен казус, ето какъв е коментарът на юриста в студиото на „Нашия ден“ Ивана Мурджева:

„В правното регулиране и решаване на казуси максимата „по-добре късно, отколкото никога“ не важи. Има ситуации, в които закъснението е равносилно на нанасяне на щета."

Ивана Мурджева задава по-широката рамка, контекста, в който се развива този конкретен случай, както и всеки друг, свързан с културното наследство. И не само…

От години сред експертите се говори за законодателна инфлация. Изразът е изкован в далечната вече 1999 г. и представя идеята, че 

Когато законът стане бъбрив, гражданите стават разсеяни. От твърде много норми се отказваме да спазваме каквито и да било норми.

Актовете стават огромни и трудноразбираеми, често зконодателната норма е лошо редактирана – трудно се чете и разбира.

Законът за културното наследство от приемането си през 2009-а до 2019-а той не е бил изменян единствено през 2015 г. Тоест се намираме в режим на свръхрегулация, която на практика спира движението. Междувременно храмът на Кибела, както и десетки други обекти от световна значимост, се рушат, а както отбелязва Ивана Мурджева: 

Археологията не е от възобновяемите източници

Отношението ни към материалното културно наследство е отражение на отношението ни към нематериалното културно наследство. Начинът, по който регулираме средата си, е начинът, по който живеем всички, го живеем и изпитваме на гърба си.

Оказва се, че регулирането и увеличаването на количеството преписки, инфлацията на законност води до дефицит на отговорност.

Преписките правят страните невидими. Размяната на писма е декларация на намерения" – е тъжната констатация на експертите.