„В купата има хиляди малки прашинки. Когато смесиш сол, захар, мая, когато ги заредиш с много енергия, се получава един много вкусен хляб. Хляб, който, споделяйки го в неделя с бездомните хора, те разбират, че някой все пак мисли за тях“, това казва Милена Караканова от Хлебна къща „София“, докато пресипва брашното в купите.
Мястото е „Солидарният клуб“ на улица „Георг Вашингтон“ 51, близо до Женския пазар в София. Около Милена Караканова са се наредили доброволци – всички, запретнали ръкави, готови всеки момент да започнат месенето на хляба. Тук има приятели, ученици и хора, които с години се занимават с това – приготвят храна за бездомните хора, и след това я раздават.
„Кое на хората им пречи? Или кое пред хората е такова голямо предизвикателство да дойдат тук и да бъдат доброволци някъде, да помагат на някого? Кое е нещото, което ни спира?“, пита Милена Караканова.
„Храна, не война“ - София е самоорганизирана инициатива за приготвяне и споделяне на веган храна и облекло с хора в неравностойно положение. Идеята е да бъдат приобщени хората в неравностойно положение и да бъдат включени в полезни дейности – от това да отглеждат сами храната си, до това да си я приготвят и да знаят какви права имат. Въобще – да няма невидими хора.
Галина Лачева е активист, човек, който има в ръкава си поне няколко смислени каузи, заради които си струва да се бори. Тя разказва, че „Храна, не война“ - София е местен клон на международното движение за екосоциална справедливост Food Not Bombs.
Проблемът е, че замесването на този хляб може да е последното, което се случва на улица „Георг Вашингтон“ 51. Наемът на помещението е увеличен и хората от Солидарния клуб трябва да се изнесат и бързо да открият ново място, където да продължат да се занимават с доброволчество.
Не им се случва за първи път да се окажат на улицата. И друг път са се оказвали там – без свое място, където да приготвят храна, без място, където да я раздадат на хората в неравностойно положение.
Още през 2012 година се събирахме на един таван, където готвихме храната и после я раздавахме на хората, близо до минералните извори в центъра на София, разказва Иван Илиев, част от движението „Храна, не война“ - София.
„Тогава сградата, където се е помещавала банята, пустееше и още не беше направена на музей. Тогава също имахме такива проблеми – идваха полицаи, хора от Агенцията по храните да разпитват какво правим, защо го правим. Но в крайна сметка те бяха запознати с проблема на бездомните и проявяваха разбиране. Оставяха ни просто да си общуваме с тях и да споделяме храна – то се получаваха един вид като пикници, а не като обществено хранене, както някои хора се опитват да го изкарат“, разказва Иван Илиев.
Парадоксът е, че за хора като Галина Лачева или Иван Илиев, трудностите никога не са били причина да се откажат. Може би защото са наясно кое е правилно и кое – не, какво трябва да се промени, за да бъде светът около нас по-нормален.
Към края на октомври 2019 г. „Солидарният клуб“ се оказа за известен период на улицата и отново нямаше свое постоянно място. Вратата на столичната улица „Георг Вашингтон“ 51 беше заключена. И върху нея беше залепен бял лист с надпис „Затворено“.
Във фичъра ще чуете гласовете на Иван Илиев, Галина Лачева, Милена Караканова, Елина, Майлс от Манчестър, Тодора Янева, бай Ангел, Емил, Мария, Николета, Касам от Гана, и още доброволци, и още приятели на „Солидарния клуб“.
Музиката е записана по улиците на София в изпълнението на уличните музиканти Георги, Николай, Мартин и Тони. Включени са и записи от импровизирания уличен концерт от Женския пазар на музикантите от Босна и Херцеговина „Дубиоза колектив“.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg