Има ли смисъл да съсипваме хората, които обичаме, в името на таланта и вдъхновението? "Есен във Венеция" е документално-художествено издание за живота на Ърнест Хемингуей в Италия през 50-те години на ХХ век и срещата му с Адриана Иванчич – муза на последните му бляскави произведения. Италианският писател Андреа ди Робилант гостува в студиото на "Артефир", за да представи своята книга. Андреа ди Робилант не е бил снизходителен към Хемингуей.
"Това е проблемът на всички нарцисисти. Условията за живот на хората около тях са опасни. Много хора около Хемингуей са наранени от личността му, от егоцентризма му. Но пък е бил и изключително щедър към хората, които обича."
В едно писмо до Адриана Иванчич Хемингуей пише от Куба: "Работя добре, колкото мога, от гордост, за която се предполага, че е грях, но тя е едва ли не единствената ми добродетел."
"Смятам, че Хемингуей напълно е съзнавал колко е талантлив и колко недостатъци има като човек."
Действието се развива не само във Венеция – а в Куба, в Африка
"Аз съм журналист, репортер съм, обичам да разчепквам детайлите. Причината за многото подробности в книгата е, че имах много добър подложен материал. Хората в онези дни са пишели много писма. И в тези писма те влагат много интересни подробности от ежедневието си. А четвъртата съпруга на Хемингуей Мери си води и дневник, което дава още подробности за живота им."
Годините, описани в романа, са тези, в които Хемингуей преживява творческа криза след първите си известни произведения. Може би Венеция и срещата с Адриана Иванчич (венецианка с роднини от Далмация) стават причина да се родят великолепни произведения, едно от които е "Старецът и морето"?
"Моят подход е журналистически. Опитах се да разбера защо са се случвали тези неща. По това време Хемингуей е бил в творческа криза. От 10 години не е писал роман и не е харесвал начина си на писане. Без съмнение, влюбването в Адриана му е дало повторен импулс на творчеството му. Това не е мое обяснение. Това е обяснението на Хемингуей." – казва Андреа ди Робилант.
Много алкохол се лее в тази книга...
"Да... Прачичо ми – Карло ди Робилант – е бил добър приятел на Хемингуей – обичали да пийват заедно... и се напивали заедно. Пиянството на Карло е щастливо и затова Хемингуей е обичал да пие с него."
Хемингуей е бил много опитен в "договорките" и "търговските похвати", които използва при разговори с издателите. Читателите и почитателите винаги си представят, че авторите са нещо повече от човеци...
"Един от най-интересните епизоди в книгата е, когато Жан-Пол Сартр го посещава в Куба. Мери Хемингуей очаква страхотен разговор с великия философ. Но единственото нещо, за което двамата си говорят на вечерята, докато поглъщат шампанско на чудесната трапеза, е за техники за измъкването на повече пари от издателите си. Исках да покажа истинския Хемингуей. Той е бил съвестен данъкоплатец и маниак на тема данъци.
По същия начин е подхождал и към писането си. Имал е специален асистент, който брои написаните от него думи. Като пише много думи, е много щастлив. Подхожда към писането като към състезание, като към боксов мач. Хемингуей е бил страхотен редактор. Писал, преписвал, поправял, докато не постигне съвършенството."
Превод в ефир Ангелина Александрова
Документалният филм "Сизифовци. Свидетелства за една легенда" на режисьора Владимир Люцканов, оператор Веселин Христов, музика Кирил Дончев, беше показан за първи път в кино "Одеон". Тогава Антоанета Бачурова, сценарист на филма, каза: "Работили сме за кауза. Знаете, че за кауза се работи с приятели. Много е хубаво, че ни обединява интересът към..
Странният и парадоксален свят на Роалд Дал оживява в Литературния салон на редакция "Хумор и сатира". Този път в "Академия комика" четем един от известните "Разкази с неочакван край". Прекрасните актьори - Емил Емилов, Мария Йорданова, Иван Петрушинов и Добриела Попова се превъплътяват в ярките персонажи, за да усетим целия колорит на ситуацията...
Още за сборника с разкази "Винилови души" през 2020 година Марин Бодаков пише: " Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните герои и антигерои дешифрират кодовете на реалността. Цветозар им подсказва как да закачат и разкачат времена, пространства. Как смисълът да се разсмее". "Цветозар Цаков е диригент на сънища, абсурди и..
"Eтюди от жълтата къща" (превод Светла Кьосева, оформление Кирил Наги) се нарича дебютният роман на Кирил Наги, в който четем истории от България и Унгария преди падането на Стената. Младият автор пише за себе си следното: "Роден съм през 92-ра, в Будапеща, където и израснах. Баща ми е унгарец, майка ми българка, и макар до голяма степен да не..
Изложбата на известния художник Велико Маринчевски съдържа творби, създадени през последните две години в ателиетата на международната графична база Гуанлан в Китай. Тя е продължение на сътрудничеството му с галерия "Ракурси", където той от години показва своите работи, завръщайки се в България. Ето как Велико Маринчевски представя творбите си този..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския..
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg