Мнозинството от българите не подкрепят влизането на България в еврозоната и са склонни да повдигнат въпроса на референдум. Това сочи социологическо изследване, поръчано от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и проведено от "Тренд". 50% от запитаните са против въвеждането у нас на единната европейска валута, като само 19 на сто го подкрепят. Същевременно 54% искат референдум за влизането на България в еврозоната. Поне половината от участниците в проучването заявили, че при евентуално допитване няма да подкрепят еврото. Основните притеснения на българите при приемането на единната валута касаят поскъпването на живота, като цените на стоките, размерът на заплатите и масовото обедняване са причините еврото да е нежелано у нас.
Икономистът от УНСС д-р Щерьо Ножаров, проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН и Стоян Панчев – председател на Българското либертарианско общество и член на Експертния клуб за икономика и политика – споделиха своите експертни мнения по темата.
Д-р Щерьо Ножаров определя три ключови въпроса:
Единият е за поправката в Закона за БНБ (ал.3 от чл.29), която предизвика такава дискусия. Според Ножаров тази поправка е по-скоро техническа, въпреки че не беше оповестена и дискутирана широко в обществото. Но в нея няма нищо съмнително и притеснително в тази поправка.
Трябва да кажем, че България, още с членството си на ЕС, е приела да стане и член на еврозоната, както и всички останали държави. Разбира се, няма конкретен срок кога да стане това. Но България няма избора да прави референдуми дали да приеме еврото или не, а кога. Т.е. дали да се отложи този процес или не. Чисто юридически, легално не би могъл да се организира референдум.
Влизане на България във валутния механизъм (ERM II) и еврозоната
Плюсове
Еврото все пак е втората най-използвана валута в света. То има дял около 20% от световните валутни резерви. Само доларът има повече – 60%. Другият плюс на еврото, който валутният борд не би могъл да си позволи, е, че при силен валутен натиск от световните пазари, както се получи световната икономическа криза, една национална валута, дори във валутен борд, не е обезпечена толкова добре. Един валутен борд сам по себе си не би могъл да гарантира стабилността на валутата, към която е привързан. А еврото има свой стабилизационен фонд в размер на 500 млрд.
Българската икономика е свързана с икономиката на държавите-членки на еврозоната, не на ЕС. Вносът ни е около 50%, износът – около 45%. Еднаквостта на валутата би гарантирала липса на транзакционни разходи, това би улеснило конкурентоспособността и разширяването на производството в българската икономика.
По-ниски лихви при кредитите – ако България е член на еврозоната, банковият риск се намалява. България ще има по-висок кредитен рейтинг, което веднага би довело до по-лесно управление на държавния дълг. По-добра репутация на международните пазари, което би трябва да стимулира чуждестранните инвеститори.
Минуси
След влизането си в еврозоната България ще участва в Европейския стабилизационен механизъм с вноска от 91 млн. евро годишно поне в първите 5 години. Срещу това тя би трябвало да получава евентуална подкрепа. Но дали хипотетично това не би било наливане на вода в пясъка... (Италия)
Има съмнение дали надзорните механизми на еврозоната се справят добре до момента. Например когато една от големите латвийски банки щеше да фалира през 2018 г., това беше забелязано от американците, а не от контролните институции на надзора.
Чехия и Полша заявиха миналата година, че ще отложат за неопределено време своето кандидатстване в еврозоната. Защото, от една страна, Италия и Гърция, и отчасти Португалия, създават риск за държавите, които биха влезли. От друга страна, Полша обяви, че до 5-10 години ще достигне по доходи и без членство в еврозоната средното за Европа ниво. Тя иска да запази възможността си за провеждане на национална парична и монетарна политика и смята, че нова е нещо гъвкаво.
Вторият ключов момент е притеснението на хората за валутния курс лев спрямо евро – подценен или надценен.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
