Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

София е изписана върху Сребърния храм в Чианг Май

7
Белият храм в Чианг Рай е като кадър от „Замръзналото кралство“
Снимка: dromomania.bg

Чианг Май е вторият по големина град в Тайланд, но на фона на многомилионния Банкок си е направо кротък квартал със своите около 200 хиляди жители. Той е културното сърце на Страната на усмивките, отдалечено на 700 км от столицата. Сгушен в подножието на Хималаите в долината на река Пинг, Чианг Май е строга противоположност на всеобщата представа за Тайланд – няма нито копринени плажове, нито квартали с червени фенери, нито толкова „пипнати“ травестити, че биха могли да заблудят и най-прецизния мачо.

Златният храм в Чианг Май. Снимка: dromomania.bgЧианг Май означава нов град и през 1296 година наистина е бил такъв, когато крал Менграй решава да пренесе столицата на кралство Лана от Чианг Рай. По онова време в неговия храм Уат Чеди Луанг е и местожителството на изумрудения Буда, край който днес се тълпят туристите в кралския дворец на Банкок.

В момента гигантската ступа, чието строителство е започнало през 1391 година, е полуразрушена от земетресение. Посетителите могат само от далеч да снимат заместниците на изумрудения Буда, без да си счупят някой крайник. Процесията, с която 14-годишни момчета отиват под строй да бъдат обръснати за монаси, докато майките им носят оранжевите им одежди на лами и ронят сълзи, наистина е затрогваща.

Старият град, където са струпани повечето забележителности, е заключен зад мощни и непристъпни крепостни стени, издигнати във вид на квадратна мандала с пет порти. До началото на ХХ век селището е било изолирано от външния свят, защото до него е можело да се стигне само по реката или на слонове.

С риск да засегна чувствата на будистите, ще вметна, че според мен божеството приживе е имало поне десетина глави, няколко реда зъби, водопад от коси и безчет крайници, съдейки по останките от тялото му, които се съхраняват в хиляди храмове из Азия. С подобни реликви се гордее обилно декорираният със злато Уат Пра Тат Дои Сутхеп – храм, до който се стига по 309 стъпала, охранявани от щедро инкрустирани змейове и окупирани от дечица в традиционни носии, които се снимат с туристите срещу дребни стотинки.

Будистката обител е част от светата троица на туриста – златният, сребърният и белият храм, просто задължителни за любопитния чуждоземец.

Според легендата монахът Сукхотая получил видение къде сред руините да открие урна с праха на Буда. Там намерил и разполовена костичка от рамото му. По-малката част вградили в светилище, а по-голямата поставили на гърба на бял слон, когото пуснали в джунглата с идеята да им покаже къде да построят храм. Той дълго се изкачвал по хълмовете, докато не започнал да тръби и да рие земята, след което се строполил мъртъв. Това било изтълкувано като знак да се построи Уат Пратат Дои Сутхеп – миролюбив комплекс, в който освен пред статуи на Буда се кланят и на индийския бог Ганеша.

София между Рим  и Лисабон на стената на Сребърния храм. Снимка: dromomania.bg
Сребърният храм не е помпозен като златния си събрат, но внушава изисканост и поразява въображението. Отвън и отвътре Уат Шри Супхан е покрит с посребрени металопластики и релефни картини. Дори да попаднете там в мрачен ден, постройката поразява с дискретния си лунен блясък. А може би усещането идва от стаената, но осезаема енергия на мястото, чийто строеж е започнал през 1495 година. По онова време бил изграден от чисто сребро, но при бирманските нашествия бил разграбен неколкократно.

За жалост, влизането на жени вътре в храма е забранено, но дори и презреният пол може да види филигранно изпълнените посребрени картини, покрили стените от покрива до пода. Благородният метал олицетворява лунната енергия Ин – родоначалничка на всичко. Фриз с имена на световни столици опасва долната част на храма. С гордост и почуда видях името на София между Париж и Рим.

Около храма се чува ритмично почукване – там са работилниците на майсторите сребрари, от които можеш не само да напазаруваш, ами при желание да останеш да учиш занаят. Всяка събота следобед монасите разясняват постулати от Будизма, а след духовното започва шопинг-кулинарната вакханалия – от храма започва нощният пазар в Чианг Май.

И докато сме на храмова вълна, не мога да пропусна Уат Ронг Кун – на около 150 км в Чианг Рай.

В сравнение с побратимите си Белият храм е презрително млад, но докато сребърният прилича на ковчеже за бижута, този е като сцена от „Замръзналото кралство“. Особено на снимка – изящни фигури, подобни на дантела кули и арки, сякаш излети от фино стъкло. Нищо подобно. Материалите са цимент и пластмаса.

Решил художникът и скулптор Чалемчай да издигне частно светилище с художествена галерия по собствен вкус и през 1997 година прерязал лентата за посетители. Авантюрата му струвала 40 млн. бата – около 1 млн. евро. Идеята му била да върне тайландците в будисткия храм, във всякакъв смисъл, да създаде място за медитация, размисъл и изучаване на свещени текстове. Може би затова още от входа посетителите са посрещнати от собствените им грехове – от земята стърчат ръцете на хора от ада, подават се крайници на чудовища, а от клоните на дърветата висят отрязани глави. Плюс заветите на художника, които са кратка версия на Десетте Божи заповеди – да не пият, пушат и изневеряват.


Ръцете на грешниците, протегнати от ада, посрещат посетителите в Белия храм. Снимка: dromomania.bg

В храма е забранено да се снима, но екскурзоводите охотно посочват в очите на Буда образите на Осама и Буш. Класическите будистки сюжети са съчетани със съвременни символи. Преобладава огненочервеното – символ на живота и на желанията. Поначало в основната сграда се влиза по мост, преход, който изобразява смъртта. Ако преодолееш егоистичните си желания, можеш да преминеш. В края те чакат духовете, които решават към ада или към рая да те пренасочат.

Белият храм внушава изящество и покой – водоскоци, охлаждащи системи, бухнали туфи зеленина и цветя. Дори тоалетните са направени без да се жали материалът – в случая са… златни. Основното послание е, че адът за човешката душа са страданията, които преживяваме в съвременния свят – страх, отчаяние, съблазни, но и вътрешния огън, който помита всичката мръсотия, срещната по пътя. Само той може да доведе до преобразуването на душата в бяла и чиста – като Белия храм. 

В следващ материал – при жените-жирафи в Чианг Рай

Снимки и видео: dromomania.bg



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54