Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кое прави един филм култов

| обновено на 13.04.20 в 13:03 БНР Новини

Каква луда алхимия е нужна, за да превърне един посредствен или направо ужасен филм в любимо заглавие, обединяващо малка, но запалена група почитатели? Разбира се, че увенчаването с култов статус. Добре дошли в щастливата територия на тоталните провали, които са получили втори шанс и са се възползвали от него подобаващо, превръщайки се в куриозните феномени на киноисторията. 

Класическият пример тук е The Rocky Horror Picture Show от 1975 г. Филмът, който служи за определение на термина Sleeper hit (спящ хит) – обявен за провал при премиерното си излъчване, прекарва половин година в кинематографското чистилище, след което вместо да потъне в забравата, както много други, започва да се изчаква по стръмната стълба на популярността чрез нощни прожекции, които събират все повече и повече изтръпнали почитатели, облечени като героите от филма и вживяни в персонажа си. 

Те си подхвърлят цитати от лентата и ги рецитират, докато го гледат за 16-и, 28-и или 37-и път и полека-лека формират нещо като общност около филма, който иначе би потънал в прашните филмови хранилища.

"Трябва да внимаваме да не прекалим с думата "култ" и да не я обезсмислим. Някои са склонни да провъзгласят "Междузвездни войни" за култ заради масата нахъсани почитатели и развитата субкултура, обаче култ трябва да съществува в първоначалния смисъл на думата – като благоговеене пред някакъв образец на ниската култура, основан върху идеята за нарочна пресиленост, ирония, подривност и трансгресия." – казва Майкъл Блайт, който програмира култовата секция на Лондонския филмов фестивал. Вселената на "Междузвездни войни" със сигурност предлага множество открития, но няма да видите клуб на зомби мажоретки или обсебени по Звездата на смъртта травестити.

В този алтернативен канон влизат различни заглавия – от "Магьосникът от Оз" – изтръгнал огнена страст у зрителите дълго след като филмът вече не се показва по кината, до El Topo (Къртицата) на чилийския режисьор Алехандро Ходорковски, халюциногенно пътуване, нещо като ейсид-уестърн, както и палавата френска софткор класика "Емануела".

Разбира се, култът върви с посещение на прашни салони, с изтъркани седалки и излинели плюшени завеси, остатъци от по-добри дни, но най-важното за приемането на един филм в култовата лига, разбира се, са зрителите, също е важно да има обмен на заглавия между различните субкултурни групи – пънкари, гей клубове, рокабили и готик.

През 90-те маркетолозите откриват чара на етикета "култово" и започват да го лепят върху какво ли не, обезсмисляйки значението му по този начин.

Има различни виждания кой филм можем да определим като култов – дали само нискобюджетна лента, непроизведена от големите студиа и натъкнала се на критически отпор и подигравки при премиерата си, или дефиницията включва и ленти, които хем се харесват на специалистите и широката публика, хем привличат запалени синефили, които разнищват всеки елемент от филма кадър по кадър – такива са например "Големият Лебовски", "Мементо". Тарантино е пример на режисьор, който умело работи с тропите на култовото кино, създавайки филми, привличащи успех и мейнстрийм слава. 

Джулиан Мур и Джеф Бриджис на Лебовски фест, 2011

"За мен култовите филми са онези, които по някакъв начин излизат от шаблона, казва иранският режисьор Бабак Анвари, можеш да ги намериш навсякъде. Още повече, локацията е важна и с нея се променя разбирането кое е култ и кое не. Той е отрасъл в Иран, където почти всеки западен филм е бил обявяван за "култов", понеже огромната част от тях са били забранявани. Имахме видеодилъри, които идваха на вратата ти и отваряха куфарчетата с видеокасетки. Беше като да си купуваш нелегална вещества. Така че кажи-речи всеки западен филм, който съм изгледал през 80-те и 90-те, имаше този особен статут, даже мейнстрийм заглавия като "Титаник". Интересно е да си представим как в някое мазе някъде из Иран през 90-те е имало ъндърграунд клуб фенове на "Титаник", пълен с драг кралици, нахлузили корсети като Кейт Уинслет.

Възможно ли е нарочно да направиш култов филм?

"Не – категорични са авторите, чиито филми по един или друг начин са били отличени. Най-малкото статутът не се определя от жанра на филма или съдържанието му, а изцяло от публиката. В голяма им част култ филмите са бокс-офис провали, наругани от критиката, които се прераждат за нов живот, благодарение на малка група отдадени фенове.

"Култовото кино е чудесен начин хората да се обединяват, казва Анвари. Има нещо наелектризиращо в това да си смятал, че си единственият затова пък запален фен на даден филм, а да откриеш, че и други споделят перверзната ти любов към заглавие от типа на The Toxic Avenger ("Отровният отмъстител"), което се приема като боклук. Има нещо овластяващо в това преживяване."


По материали от BBC Culture, Dangerous Minds и др.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Разтърсващата "Операция САБЯ" на "Златна роза" 2024

Сръбско-българският сериал "Операция САБЯ", който имаше световна премиера на CanneSeries 2024 и получи наградата за най-добър актьорски състав, се срещна за първи път с българската публика на 42-рия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна. Историята, която се очаква догодина да тръгне в ефира на bTV, следва вече утвърдения..

публикувано на 26.09.24 в 17:25

Юлиян Табаков представя изложбата "Виждам те"

Проектът на известният художник и сценограф Юлиян Табаков "Виждам те" вече имаше представяне под различни форми в Стокхолм, Русе, София – в галерия "+359", "Водна кула", а от днес и в галерия "Средец". Предстои експониране на изложбата на открито в Градската градина в София, както и във Варна. В момента е под печат книга със същото заглавие...

публикувано на 26.09.24 в 16:40
Дагмар Лойполд

Дагмар Лойполд в София

Нова поредица от литературни срещи, посветени на немскоезичната литература у нас, започва Гьоте-институт, София. Първата от тях е с Дагмар Лойполд и романа ѝ "За разлика от слоновете".  Ето какво пише Лерке фон Залфелд във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" за книгата:  " Голямо изкуство е да направиш роман от почти нищо, роман, който съумява от..

публикувано на 26.09.24 в 16:10

Самотните цветя на Радоил Серафимов

Галерия "Ракурси" откри своя нов сезон със самостоятелна изложба на художника Радоил Серафимов – един утвърден вече автор на нашата художествена сцена, и както го определят – "артист с особено пристрастие към природата".  Колекцията се нарича "Самотни цветя", но заглавието в някаква степен е подвеждащо, защото става за дума сливане на фантазия и..

публикувано на 26.09.24 в 15:25

Има ли достатъчно място за българските изпълнителски изкуства?

Този петък (27 септември) следобед в РЦСИ "Топлоцентрала" ще се проведе първата от серия дискусии, посветени на Пространствата за изпълнителски изкуства . Организира я самият регионален център, чийто екип напълно осъзнава, че българската независима сцена има нужда от много повече инфраструктура, отколкото "Топлоцентрала" сама може да предложи...

публикувано на 26.09.24 в 14:58